1
Георги Марков / Да пишеш, за да можеш да умреш

Цвета Трифонова

Ако трябва да степенувам вдъхновението, което черпя от книгите, го правя така:
-книги, които провокират мисли в нова посока;
-книги, които съдържат и отразени лични прозрения;
-книги, чиито послания са толкова многопосочни и дълбоки, че след всеки прочит, откривам нещо преди незабелязано;
-книги, които вдъхновяват за личностна промяна и действие!
/разбира се, любимите съдържат всичко :)/

За неуверен в себе си и много плах човек като мен особено ценна находка са последните. :) Всичко прочетено преди „Да пишеш, за да можеш да умреш” на Цвета Трифонова, ми е било нужно, за да намирам отговори на не един и два въпроси и проблеми от личния и общ живот, да търся причини за абсурдите, в които „киснем” от десетилетия. Съчетавайки две/от многото си същностите/ –четящ „хомо луденс” и активен гражданин, естествено бях достигнала и до словото на Георги Марков. Прочела, преди години, „Задочните репортажи на Георги Марков”, те бяха останали като блед спомен в паметта ми. Една фейсбук-инициатива ме върна към тях /”За паметник на писателя Георги Марков на площад „Журналист”, София”/. Изразявайки отношение към контретната тема, нямаше как да не се върна отново към „Репортажите”, да продължа с непознатите пдотогава, за мен „Покривът”, „”Мъже”, „Жените на Варшава” и книгата на Цвета Трифонова „Да пишеш, за да можеш да умреш”. Когато я дочетох, знаех накъде да продължа. И понеже се познавам добре, убедена бях, че трудно нещо може да ме спре:) Направих „личен” проект /личен поставям в кавички, защото идеята е от мен, но реализацията не е по силите нито на един, нито на двама трима:)/. В най-общи линии е свързан с мисъл за Общото, с идея да се обединят усилията на четирите културни институции в града ни и да се „отворят” за диалог с гражданите. В очакване съм на коментарите на директорите:)

Казвам, че книгите сами ме намират, или по-точно намираме се взаимно:) Дори нещо повече, мога да кажа, че разумях смисъла на казаното в Светото писание:„Поискай и ще ти се даде. Потърси и ще намериш. Почукай и ще ти се отвори”. Търсейки с чисто сърце истината, малките човешки истини, вървейки към тях, няма как да не се отворят „вратите”. Навлизайки все по-навътре и надълбоко обаче човек не трябва да очаква, че всичко се случва от само себе си, без усилия, без напрежение, напротив, напрежението и страданията стават по-големи, но пък удовлетворението расте! Може би това е пътят към просветлението:)

Пирамидата на Маслоу доказва, че човек трябва да задоволи различни потребности - физиологически, потребност за сигурност, принадлежност и обич, ценене, за да достигне „нивото” на своята личностна реализация. Това обаче се отнася до повечето хора, изключенията, съдейки по себе си, водени от страстта си към нещо, могат ги „прескочат”, или поне да опитват да го направят:) Цената е висока, много висока, непосилна, но страстта е преди всичко страдание. Истинската. Книгата на Цвета Трифонова ми помогна именно в това – да преобърна наопаки пирамидата на Маслоу, и прескачайки „стъпалата” й , да изработя и споделя своята идея – мечта:)

Предложил: Ели Йорданова Георгиева


 
Коментари
  коментирай
Финалисти

Представяме ви финалистите от изминалата седмица (13.10.2014 - 19.10.2014).

Маверик

Това не е роман или пък книга по бизнес и мениджмънт. Това е една от най-силните и вдъхновяващи авто...

Приказка за Стоедин

Освен че е увлекателна като сюжет, книгата е пълна с оригинални мисли и невероятно чувство за хумор....

Четирилогията: Железният светилник, Преспанските камбани, Илинден, Гласовете ви чувам

Много български роман. Обхваща голяма бурна епоха. Човешки отношения, национални и църковни борби, п...


Организатор
JobTiger.bg
Медийни партньори
Фондация Буквите Сиела Колибри Online Книжарница | Хермес БГ Книга Библио Библиотеката Списание Гранта Кафене.бг Уча се ProBook.bg New Trend