(Антология)

Това е най-плътната българска антология, която съм чел. Без колебание, без угризения. Всичките текстове вътре ме вдъхновяват – с темите и подходите си. Нито един не ме дразни – с желание да го пренапиша. ;)

Съвременната българска литература се нуждае от големи теми (нежели от злободневно дребнотемие :( ). А тук са събрани само такива – истории за спасяването на света. Независимо дали говорим за буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в „Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“), наединичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на всичките вселени-хора, които сме се сбрали в този свят („В началото бе метрото“) или на някой друг („Животинчето“), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“ („Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и злодеи“).

Искам да виждам повече такива книги. А ако няма кой да ги състави – да ги случвам. С отбор от съмишленици.

Предложил: Калин М. Ненов

Най-всеобхватният сборник от български фантасти, който е посветен на общозначими теми.

Предложил: Атанас Петков Славов