Как да назначите най-добрия кандидат според науката

CG548Y4RPC

Какво е положението, когато интервютата преди ново назначение протичат на няколко етапа и се водят от различни хора? Дали е „много баби – хилаво дете“, или е „две глави мислят по-добре от една“? Дали един/двама/трима допълнителни интервюиращи дават различна и ценна гледна точка към кандидатурите, или само „мътят водите“, пита Jessica Stillman от Inc.

Ако някога сте се чудили дали това да подложите кандидатите за работа на повече интервюта с различни хора от екипа е ключово за откриването на точния човек, или е просто изтощително, то сега ще получите отговор. Нов пост в блога на Google re:Work дава важна информация по въпроса. Тя се основава на последното проучване по темата, което достига до ясни изводи: „с повече хора е по-вероятно да разпознаете точно най-добрия човек. С други думи, с повече хора е по-малко вероятно случайно да изпуснете своя най-добър кандидат.“

Какъв е идеалният брой интервюиращи според науката?

Автор на поста е Kate Glazebrook, главен съветник в Behavioural Insights Team – британска фирма, която се опитва да прилага принципите на поведенческите науки за разрешаване на социални проблеми. Текстът описва как те набират екипи от хора, за да оценяват отговорите на кандидати за работа, дадени на поведенчески въпроси като: „Разкажете ми за случай, в който разчитахте на собствената си инициатива, за да излезете от трудна ситуация.“, като се базират на насоки в какво се състои най-добрият възможен отговор.

Първото откритие е, че тълпите наистина са мъдри. Ако наемете стотици оценители, които да решават, те почти винаги избират най-подходящия за работата кандидат. Но фирмите, които са достатъчно садистични/мазохистични, за да подлагат кандидатите на десетки интервюта, са малко. Какво сочат резултатите за по-вероятния брой интервюта?

Накратко: едно или две допълнителни мнения могат да бъдат изключително ценни. Дори в най-„лесните“ случаи, при които верният избор би трябвало да е очевиден, един-единствен интервюиращ наема грешния кандидат в 16% от случаите. Направете интервюиращите трима и има 6% вероятност неподходящият кандидат да бъде избран. Ако са петима, вероятността за грешки става съвсем малка – 1%.

Какво показват резултатите за по-сложните казуси, при които кандидатите имат сходни достойнства? Оказва се, че по-големият брой гласове тук е още по-важен. Само един интервюиращ взима правилно решение едва в половината от случаите. (Което е равносилно на обикновения шанс – 50%.) Трима интервюиращи, от друга страна, постигат 72% успех при избора.

Каква е поуката? След края на проучването екипът препоръчва интервюиращите на всеки кандидат да са поне трима. Това може значително да подобри шансовете за взимане на най-доброто решение за назначение, пише Glazebrook.

През колко кръга с различни интервюиращи от екипа преминават кандидатите за работа във вашата фирма?

Свързани публикации