Какво работят олимпийците, за да преживяват?

i5appdxhx3

Тазгодишната олимпиада в Рио Де Жанейро приключи, но спортистите, състезаващи се в олимпийските спортове, тренират усърдно – за следващите съревнования. Знаете ли какво им струва? Мислите, че всички олимпийски атлети са сключили изгодни сделки за спонсорство? Грешите. На много от професионалните спортисти им се налага да работят нещо странично само за да преживяват, коментира Mark Johanson за BBC.

Когато Serena Williams се отправи към кортовете в Рио тази година, тя не беше сама. Американската тенис звезда пристигна на игрите в антураж от служители, треньори и спонсори, които ѝ помагат във всяка стъпка. Като спортист на стойност $150 млн. (според Forbes повече от всяка друга жена спортист), Williams тренира по 30 часа седмично, но никога не ѝ се е налагало да си намери втора работа, за да си проправя път в спорта. Тя е една от малкото олимпийци, които могат да си го позволят.

Сред тях е по-вероятно да откриете хора като канадката Donna Vakalis. За да се състезава в петобоя, тя тренира минимум по 30 часа на седмица фехтовка, стрелба, плуване, езда и тичане в пресечена местност. Когато не тренира, 36-годишната жена работи за придобиването на докторска степен по строително инженерство в University of Toronto. Има и няколко други занимания, за да поддържа олимпийската си мечта.

Vakalis изчислява, че да тренира и да се състезава ѝ струва по $39,000 на година. Тъй като този спорт няма много публика в Канада (и според Международния олимпийски комитет генерира най-малко приходи), има огромна разлика между това, което тя получава като държавна подкрепа – $3,450, и сумата, която ѝ е необходима.

„Сами плащаме за треньорите си, сами плащаме за достъп до зали, сами плащаме за физиотерапия и масажи и това означава, че има по-висока финансова тежест“, казва Vakalis.

Тя е принудена да работи почасово като помощник-учител, научен сътрудник, мотивационен говорител и продуцент за канала на университета в YouTube. Освен това кандидатства за субсидии за атлети (до $4,620) и организира кампании за групово финансиране, като „регистъра на атлетите“, където поддръжниците ѝ могат да ѝ купят екипировка.

Vakalis не е сама в затрудненото си финансово положение. Скорошен доклад установи, че елитните канадски спортисти имат годишни разходи, възлизащи на $11,395 – повече, отколкото могат да получат от своя спорт чрез държавно финансиране. 20% от спортистите са задлъжнели средно с CAD$40 000. Друг доклад показа, че канадските олимпийци задлъжняват общо с CAD$27.5 млн. на година. В миналото семействата на спортистите в САЩ са подавали молби за защита от фалит, когато дълговете за тренировки, пътуване и други разходи станат твърде големи.

Преди тазгодишните игри имаше повече от 100 олимпийски надежди от Мексико до Либия с кампании за групово финансиране в уеб сайта GoFundMe. И изключително много спортисти тренираха за Рио, докато едновременно с това работеха друго.

Банкерът в свободен стил

Австралийският плувец Matthew Abood беше на 0.02 секунди от това да се класира на квалификации за Олимпийските игри в Лондон през 2012. Не само, че обещаващият спортист пропуска възможност да реализира мечтата си, но и изведнъж се оказва без финансиране от австралийското правителство.

Abood си спомня, че си е задавал множество въпроси: „Какво правя? Нямам работа и не уча. Нямам никакъв професионален опит.“ Така се насочва към австралийската Commonwealth Bank с „четиригодишен план“ не само да се съвземе и да успее да се подготви за Рио, но и да изгради кариера, която би могла да подпомогне подготовката му.

За последните 4 години Abood е работил по два дни в седмицата като анализатор на бизнес развитието. Той казва, че сигурните приходи са му помогнали да финансира спазването на тренировъчния си режим, отвел го до Рио.

Големи мечти, жестока реалност

За разлика от спортистите в повечето страни, олимпийците от САЩ не получават пряка подкрепа от федералното правителство. Вместо това те трябва да разчитат на индиректна подкрепа от управителни съвети с частно финансиране в съответните спортове.

Индивидуалните разходи на американските спортисти за тренировки, екипировка и транспорт до важни събития могат да струват между $12,000 и $120,000 годишно в зависимост от спорта. Изчислено е, че едва 10% от общите разходи на Олимпийския комитет на САЩ са директна подкрепа за спортистите.

Augie Wolf казва, че някои атлети са на ръба на оцеляването, че много от тези хора взимат пари назаем, живеят с по още трима души в апартаменти с по две спални.

Тези, които не печелят достатъчно от спортната си кариера, за да оцеляват, обикновено си намират гъвкава работа, която да им позволи да тренират по странно време и да пътуват често на състезания. Веригата Dick’s Sporting Goods, например, миналата година стартира програма за претенденти, като нае 200 олимпийски и параолимпийски надежди. Други олимпийци в САЩ пък тренираха паралелно с работа в McDonalds, продажба на недвижими имоти или служба в американската армия.

Златната възможност

Въпреки че на много от първите олимпийски атлети им е било трудно да се издържат, докато се борят да бъдат квалифицирани за игрите, нещата са се променили през последните няколко десетилетия, казва спортният историк Mark Dyreson, професор по кинезиология в Pennsylvania State University.

„До 80-те години на 20 век аматьорството беше стандартът на олимпийските игри и не можеше да ви спонсорират или да ви плащат, за да участвате в своя спорт, без да станете неприемливи.“

В наши дни има олимпийски атлети мултимилионери като спринтьора от Ямайка Usain Bolt и американския плувец Michael Phelps.

За младите спортисти обаче е сериозно изпитание дори само да стигнат до олимпийските игри, а какво остава да бъдат наградени, за да си осигурят сделка за спонсорство. Тяхното начинание не само е дългогодишен личен и финансов ангажимент, но е и рискова инвестиция без гарантирана възвращаемост.

Свързани публикации