Тъмното минало на бягащата пътечка

Да спортувате е хубаво. Да спортувате е полезно. Прави ви по-здрави, бори стреса, предпазва ви от заболявания, особено сърдечно-съдови и дори от така модерния напоследък „бърнаут“ синдром. Аеробните упражнения са за предпочитане. В големия град обаче въздухът е мръсен, пространството не достига, няма време да стигнете до парка, а и често атмосферните условия не са подходящи. Затова и доста хора предпочитат за завършват (или започват) офисното си ежедневие във фитнеса или вкъщи – на велоергометъра, на степера, на бягащата пътечка. Въртите, тичате, на моменти си мислите „по дяволите, защо само се мъча“, неосъзнавайки, че някои от тези уреди, днес символизиращи благоденствието, всъщност са замислени точно като средство за мъчение.

На английски (майчиният език на изобретателите на оригиналното устройство), бягащата пътечка се нарича “treadmill”, което грубо можем да преведем като „ходеща мелница“. Ако достатъчно сте навлезли в английския, вероятно сте забелязали, че зад повечето думи в езика на бившата Британска империя стоят традиции, история, обосновка и произход.

И тук случаят е такъв. От видеото на TED-ed ще научите любопитната история на бягащата пътечка, идеята за която се заражда в началото на 19 век в Англия. По това време затворническите условия там са ужасяващи – с преобладаващи екзекуции и депортации, а оставащите в затвора се „радвали“ на строго тъмничните условия и недохранването. Под влиянието на просвещението и зараждащото се гражданско общество се родили обществени групи, които апелирали за реформация на наказателната система. Така британците измислят устройство, което да дава възможност на изтърпяващите наказания да се раздвижват. То напомня въртящите се сфери за гризачи, само че с разликата, че задвижващата сила се намира отвън. Група затворници въртят ходейки стъпаловиден цилиндър, а изработената енергия се използва за задвижване на мелници или изпомпване на вода. Обикновено един затворник въртял еквивалента на изкачване на между 1500 и 4200 метра височина… дневно. Всеки ден. По над 50 затвора в Англия и САЩ въвели подобни „мелници“ още в първите две десетилетия от изобретяването им. А най-голямото мъчение не било умората и недохранването, а монотонността, описал процеса един тъмничар – съвременник на уреда.

До манията по джогинга и популяризирането на фитнес клубовете в САЩ през 70-те години на 20-ти век минало доста време и уредът сменил вида и предназначението си, но може би следващият път като умората от бягането по пътечката ви налегне, ще си спомните, че все пак да ви изтощи е било и оригиналното й предназначение.

Свързани публикации