Защо взимаме ирационални решения?

Смятаме, че подхождаме рационално в ситуациите, в които попадаме, а често не е така. Психолозите обясняват кои са причините да взимаме ирационални решения, кои са когнитивните отклонения, които ни водят към заблуди, контролираме ли мисълта си, насочваме ли вниманието си… Разберете повече във видеото на TED-Ed.

Дори вероятните последствия от две действия, представени като възможност за печалба и съответно загуба, да са идентични (изчислени математически), повечето хора винаги биха избрали да поемат риска, ако се твърди, че могат да спечелят. Концепцията на психолозите за отвращението към загубата е, че то е много по-силно от стремежа ни към печалба.

Идеята, че загубите винаги се привиждат като по-големи от печалбите, не учудва никого. Повечето проучвания показват, че за човешкия мозък негативните последици са два-пъти по-мощни от положителните. И все пак, тази идея е революционна, защото променя начина, по който целият модерен свят работи, особено в икономически план и в сферата на рекламата.

Отвращението към загубата произтича от евристиката – техниките за решаване на проблеми, които се основават на опита. Тези методи са подходящи за намиране на добро решение, когато обширното проучване е непрактично, когато е достатъчно предположението да се базира на знания, интуитивни съждения или т.нар. здрав разум. В много случаи обаче подобен подход води до заблуда.

За да се илюстрира този факт, в психологията и невронауките често се дава пример със заблудата на комбинацията, изследвана от Даниел Канеман – логическата заблуда, че няколко конкретни условия са по-вероятни от единично неконкретно условие.

Защо взимаме ирационални решения? Дали тази склонност е недостатък на човешката природа? В различни периоди от историческото развитие на хората оцеляването им е зависело от бързото взимане на решения с ограничена информация на разположение. Когато нямаме време да анализираме логиката зад всички възможности, евристиката може да спаси живота ни. Но днешната среда изисква да взимаме много по-комплексни решения, а те са по-повлияни от несъзнателни фактори, отколкото мислим. Засягат всички сфери на живота: здравеопазване, образование, финанси, правосъдие.

Не можем да накараме евристиката да спре да действа, но можем да я имаме предвид. Когато сме изправени пред избор, свързан с числа, вероятности или множество детайли, трябва да спрем и да си дадем сметка, че интуитивният отговор може да е напълно погрешен.

Свързани публикации