20 глупави реплики на шефове, от които всички сме уморени (Част 1)

Едно е шефът ви да използва някои думи неправилно и да изглежда глупаво. Или да описва себе си по определен начин, който е, меко казано, претенциозен. Когато нещо такова се случи, запазвате коментара за себе си, въртите очи, докато никой не ви гледа, и продължавате напред, пише Jeff Haden.

А ако началникът ви говори пълни глупости, които ви засягат?

1. „Много бих искал да мога да ти увелича заплатата, но [някое от многото познати оправдания].“

Представете си, че седите с шефа си и той казва: „Много бих искал да получиш повишение, но…“

Чувствате ли се удовлетворен на излизане от стаята? В крайна сметка той наистина, ама наистина иска да получавате достойно възнаграждение за труда ви, но ръцете му са вързани.

Подобна реплика е толкова на място, колкото и „Не искам да те уволнявам, но нямам избор.“ Все пак сте уволнен. С повишението е същото – все пак няма да го получите, независимо от декларирането на най-добрите възможни намерения.

Ако сте мениджър и член на екипа ви не е заслужил повишение, кажете му каква е причината. Ако фирмата не може да си позволи да увеличава заплатите, обяснете защо. Само недейте да убеждавате някого какво бихте направили. Щом вие сте шефът, единственият човек, когото се опитвате да накарате да се почувства по-добре, сте самият вие.

2. „Вероятно не е това, което искаш да чуеш.“

Неприятно е да ви поднасят лоши новини, няма съмнение. Но когато заявите, че нещо не е каквото човекът отсреща иска да чуе, автоматично насочвате вниманието на събеседника си към проблема и го превръщате в негов проблем.

Недейте да прехвърляте проблемите от своята към чуждата страна на масата за преговори. Обяснете защо сте взели определено решение. Обяснете логиката. Ако трябва, обяснете всеки отделен аргумент подробно.

Може би служителят пак няма да се радва да чуе какво имате да кажете, но по този начин фокусът ще е върху проблема, а не върху него и реакцията му.

3. „Нека да проверя и ще се свържа с теб.“

В колко от случаите, когато някой ви е обещал да провери нещо и да се свърже с вас, този човек наистина е спазил обещанието си?

Още ли се опитвате да си спомните?

„Ще проверя“ е любезният начин да се каже „Имам по-важни неща за правене от това да стоя тук и да говоря с теб.“

Ако наистина трябва да проверите нещо, обяснете какво ще направите, кога ще бъдете готов и кога ще дадете отговор на зададения въпрос.

След това се постарайте да се придържате към поетия ангажимент – защото служителят наистина го приема като ангажимент.

4. „Трябва да се отнасям еднакво с всички.“

Всеки ваш служител е различен. Някои се нуждаят от побутване, а други – от насърчаване, когато вършат работата си добре. При трети нещата не се получават без натиск.

Някои служители са заслужили голяма свобода. Други не са.

Еднаквото отношение към всички невинаги е честно. Хората ги е грижа много повече, когато знаят, че определена награда или наказание е основана на това какво е наистина правилно, а не на писаните правила.

5. „Работи по-умно, не по-усърдно.“

Какво се случва с един служител, когато му дадете подобен съвет?

Първо, като шеф намеквате, че той е глупав. Второ, намеквате, че каквото и да прави, то трябва да му отнема много по-малко време и усилия, отколкото му отнема в момента. Трето, след като сте си позволили да кажете нещо подобно, служителят вероятно е бесен.

Ако сте сигурен, че някой може да работи по-ефективно, кажете му как. Ако знаете, че има по-добър начин, покажете му. Ако има по-добър метод, но не сте сигурен кой е той, недейте да лъжете. Признайте, че и вие не разполагате с отговора, помолете за помощ, за да разберете какъв е.

Следва продължение.