Как провалът в почивката се оказва провал за индивидуалната кариера и за глобалната икономика

afb41cf89e

Те отговарят на имейли до 3 сутринта. Провеждат конферентни разговори, докато са на почивка. Будят се, облени в студена пот, заради задаващи се крайни срокове. Дори говоренето им насън е изпъстрено с бизнес жаргон. В понеделник сутрин изглеждат така, сякаш са прекарали целия уикенд пред лаптопа си, пиейки кафе. Не е за вярване, че изобщо са си тръгнали от офиса.

Защо тези хора не могат да си починат през уикенда и какви са последствията от подобен начин на живот, пита Zaria Gorvett и се опитва да намери отговорите.

По целия свят шеметната смесица от лични амбиции, брутална фирмена култура и технологии, които правят работата достъпна по всяко време на денонощието, допринася за нарастващата криза на стреса. Американският институт за стреса изчислява, че стресът от работата струва на икономиката на САЩ около $300 милиарда, изразяващи се в изгубена продуктивност всяка година. Според проучване на онлайн туристическата компания Expedia само 53% от работещите се връщат на работа след почивка, чувствайки се отпочинали.

Във Великобритания пък се наблюдава т.нар. Съботен синдром – мистериозна тенденция работниците да се разболяват в почивните дни, считана за резултат от освобождаването от стреса. В САЩ 60-часовата работната седмица  доказано увеличава два пъти риска от сърдечен удар. В Япония дори са измислили нова дума за проблема – karoshi или смърт от изтощение.

Но за всеки колега, който мрънка в понеделник, има енергичен колега, който изглежда необосновано свеж, дори да е с по-голям обем работа. На какво се дължи това? Защо някои хора напредват, а други се разболяват?

Когато пренасяте стреса от работното място вкъщи, държите психологическия отговор активиран. Ако това продължи, няма да е добре за вас, казва Jennifer Ragsdale, психолог в University of Tulsa.

От години изследванията сравняват относителните достойнства на уикендите, прекарани в работа, от една страна, и тези, прекарани в затъмнена стая или пък на някоя лодка, от друга страна. Според Ragsdale в този подход няма смисъл, тъй като двама души, преживяващи едно и също, реагират по различен начин.

За да разбере на какво се дължи разликата във възстановителния процес при различните хора, Ragsdale изследва 183 работници в различни професионални полета. Те отговарят на онлайн анкети в неделя вечер, описвайки как са прекарали уикенда и как се чувстват в резултат на това. Дейностите са категоризирани или като изискващи малко усилия (взимане на душ) или като свързани с работа (организиране на документация, отговаряне на имейли).

След това със същите работници са проведени тестове за определяне на емоционалната им нагласа. Даден им е списък с позитивни и негативни усещания и са помолени да посочат как се чувстват обичайно.

Както може би се досещате, на групата с положителна перспектива към живота ѝ е по-лесно да се откъсне от напрежението, свързано с работата. Тези, които мислят негативно, т.е. хората, склонни да се ядосват, да се разочароват и да виждат най-лошото в ситуацията, изпитват трудности да си отпочинат, каквото и да правят. Дори безсмислени дейности като гледането на телевизия не ги разсейват от мислите за работа.

Разбира се, ситуацията на практика е по-сложна от това обобщение, тъй като не всеки се вписва изцяло в една от двете категории. Тези със завидни нива на положителната нагласа не се справят добре с усъвършенстването – способността да гледат на трудните задачи като на нещо, в което трябва да подобрят уменията си, отколкото като на нещо, което трябва да избегнат. Ragsdale смята, че се дължи на вродения ни предразсъдък, който ни тласка към негативизъм: дори ако преживяванията са еднакви, хората ще обърнат повече внимание на неприятното в тях.

Всички оценяваме ситуациите, с които се сблъскваме, различно. Няма универсално решение за справяне със стреса, коментира Ragsdale.

Според бизнес психолога Jane Clarke за някои хора и опитите за почивка могат да бъдат контрапродуктивни. Като знаят, че имат работа за вършене, почивката ще бъде дори по-стресова от работата.

Ако не си почивате, подремвайки през уикенда, оставете пасивните дейности и си намерете хоби, което харесвате и ви носи удовлетворение. Ако сте от хората, чиято нагласа е по-скоро негативна и не можете да се откъснете от работата, помнете, че има начини да промените посоката си на мислене.

Ragsdale предлага да се научите да оформяте мислите си позитивно – да се опитвате да видите положителното в работата си, а не постоянно да разсъждавате за лошото. Няколко изследвания са установили, че приемането на подобна нагласа може да намали риска от бърнаут и да насърчи по-висока степен на инициативност, творчество и желание за сътрудничество след шестмесечен период от време.

Ако успеете да промените начина си на мислене и да пратите стреса в учебниците по история, скоро най-голямата ви тревога вероятно ще бъде какво да правите в свободното си време. Само не забравяйте да отидете на работа в понеделник.

Свързани публикации