Могат ли мениджърите да бъдат приятели със служителите си?

Могат ли мениджърите да бъдат приятели със служителите си?

Това е една – и винаги ще бъде – от най-интересните теми в професионалната етика, която обикновено поляризира мненията в крайности. За някои това е абсолютно табу, за други – нужната основа за добра среда и продуктивност. Най-силно защитаваното мнение от HR експерти и мениджъри е, че приятелство между служител и шеф е възможно, но това е връзка от друг тип.

В самите основи на тази лидерска позиция е заложено доброто отношение към служителите. Мениджърът трябва да е загрижен за всеки един от своите служители и да се старае във всеки един момент да е до тях, да им оказва подкрепа, да ги окуражава, но и да им поставя предизвикателства, които да ги развиват като кадри.

Заедно с това обаче, мениджърът трябва да е готов да дава и градивна критика. Това е трудният момент, в който често добрата комуникация се разпада. Опитният и емпатичен шеф трябва да може да критикува умно. Да, вероятно няма как един подобен разговор – за това, че някой не си върши работата както трябва; че няма да получи повишение или му е отказана важна роля в голям проект – да не ядоса служителя. И това е нормално. Но кога отказ и критика не са създавали поне малко напрежение, дори сред най-близки приятели? Ролята на мениджъра в една компания е да напътства екипа си така, че всеки един от служителите да може да даде най-доброто от себе си и да постигне добри резултати. Критиката е неизменна част от пътя към тази цел. Поднесена по правилен начин, тя може да ядоса някого, но не и да разруши иначе добрата комуникация и да подейства демотивиращо.

Нещо повече – за самия мениджър също е важно да има силна връзка със своите служители. За всеки е ясно, че тоталитарният начин на действие („аз ще ти кажа как да си вършиш работата“) не работи, защото един човек – дори той да е шеф – не разбира от всичко. Мениджърът има нужда от екип, на който да се доверява и с който да се чувства комфортно, че изпълнява всичките си задължения по най-оптималния начин. А доверието идва именно през установяването на здрава връзка и взаимно разбирателство.

Как тогава трябва да изглеждат оптималните отношения между шеф и служител? Основата тук е добра и открита комуникация. И двете страни трябва да бъдат едновременно смирени, но уверени в своите позиции и да са отворени към гледната точка на другия. Позитивната обратна връзка също е изключително важно спояващо звено. Важно е мениджърите да отбелязват – както в личен разговор, така и на всеослушание – добрите постижения на някой служител. Тук не става въпрос това да се прави без причина, само с идеята да се мотивира изкуствено някой, а за моментите, в които служителят наистина е заслужил, пък дори и да е за нещо не толкова мащабно като резултат.

А когато се дава негативна обратна връзка, това трябва да се прави деликатно. Да, директността и конкретиката тук са задължителни, колкото и да са болезнени понякога. Но добрият мениджър може да комуникира тази деликатна ситуация, като в същото време заяви увереност в дадения служител и неговите умения и компетенции. Критиката винаги е свързана – малко или повече – с изразходване на емоционална енергия и на това трябва да се противодейства със заявяване на доверие и подкрепа вътре в самата ситуация. Накратко – важно е грешката да бъде посочена, но и да бъде показана убеденост, че служителят има даденостите да бъде по-добър професионалист. И мениджърът е там именно, за да му помогне за това.

Както виждаме, тези отношения не се различават много от приятелските. Да, те са поставени в йерархия и имат своите ограничения, но в своята основа те изискват същото – добра комуникация, доверие, подкрепа и честност.

Свързани публикации