Можеш ли да спасиш света на половин работен ден?

Можеш ли да спасиш света на половин работен ден?

Благовеста Пугьова, оперативен директор на JobTiger и председател на фондация „Подарете книга„, беше част от лекторите на годишния форум на Forbes „30 под 30“. За поредна година събитието събира на едно място 200 от най-успелите млади хора в България – предприемачи, мениджъри, хора със социална кауза, спортисти и артисти. На 30 септември, в рамките на един следобед, те се вдъхновиха от български и международни лектори и споделиха своите лични истории и пътя към успеха. Освен обмяната на опит и създаването на нови контакти, участниците имаха възможност да присъстват на семинарна програма, а веднага след това на мотивационни лекции. Точна една от тези лекции ни провокира да зададем няколко въпроса на Благовеста, чиято тема бе „Да спасиш света на половин работен ден“.

  1. Коя е Благовеста Пугьова, какви интереси има в свободното си време, какво я мотивира най-много, каква е следващата мечта, която иска да сбъдне?

Любимият ми въпрос, на който никога не успявам да отговоря по един и същи начин. Веднъж съм Благовеста от JobTiger, друг път съм Блага от „Подарете книга“, понякога обичам да се представям и с другото си хоби – като поет или поне любител на книгите. И трите ми „аз“ се водят от наивната вяра, че можеш да победиш времето, ако успееш да напълниш всеки миг със съдържание. Не е възможно разбира се, но е хубаво да го вярваш, помага да се фокусираш.

  1. Разкажи ни малко повече за фондация „Подарете книга“? Как се роди идеята, през какви етапи и трудности премина през тези 7 години?

Започнах „Подарете книга“ на шега, всъщност обратното – не от шега, а от моментен огромен яд към това, колко изоставени наистина бяха изоставените деца, колко неграмотни и колко използвани. И все пак не очаквах толкова хора да ме последват в тази наивна идея, че с книги и приятелство, можеш да промениш живота на едно дете толкова кардинално. Започнахме със Facebook група, през която събирах книги за децата и заедно с първите доброволци ги подарявахме всеки месец в домовете в София и в Берковица. С времето доброволците станаха много, децата се разпръснаха, а ние ги следвахме. Много хора са ме питали, как точно си избираме домовете, точно така – Иван е доброволец на Христо, който живее в дома в Ловеч, когато преместят Христо в Стражица, Иван започва да посещава Стражица, независимо, че е на 280 км от неговия град. Връзката е доброволец – дете, не доброволец – институция, и именно затова е стабилна и се превръща в приятелство. Обичам да казвам, че дори утре да я няма фондацията, тези приятелства ще останат и това е смисълът.

  1. Коя е най-голямата трудност при управлението НПО с повече от 400 доброволци?

Най-трудното е да се научиш да делегираш. За щастие, фондацията вече има екип, който поема ежедневната работа с доброволците и домовете. Освен това, има 20 координатори на различните домове и всеки от тях отговаря за по 20-30 доброволци, бидейки самият той доброволец. Това е истинска функционираща доброволческа мрежа и все пак аз, като председател, нося отговорност, ако нещо се случи с някое дете, и за да мога да спя спокойно, значи имам много доверие на всеки от тези хора. Това всъщност е много нетипично в България – директорите рядко дават свобода на подчинените си, но докато си “hands on” и решаваш всеки дребен проблем, комуникираш с всеки доброволец и дете, например, никога няма да успееш да пораснеш и да постигнеш истински значим ефект.

  1. Можеш ли да спасиш света на половин работен ден?

Можеш да спасиш света и на 1/8 работен ден. Всичко може! е любимата ми мантра. Посоката на лекцията ми миналата седмица на форума „30 под 30“ беше точно към страха, че не сме успели да спасим света. Аз съм имала стотици идеи как да помогна на някого, и не съм успявала в 99% от тях, с „Подарете книга“ се е получило, имала съм късмет, моментът е бил правилен. Всеки, който иска да помогне на света, може да намери своето си нещо, стига да продължи да опитва.

  1. Каква е твоята рецепта за мениджмънт на времето между ролята на оперативен директор на „ДжобТайгър“ и управител на „Подарете книга“?

О, ако имах рецепта, може би щях да намеря време за още една кауза, но честно казано, не съм успяла още. Но със сигурност мога да повторя, че делегирането, събрано с доверие, е ключово за доброто управление.

  1. Ако имаше право на едно желание за промяна в България, какво би било то?

Да сменя една част от хората в парламента. Голяма част.

Снимка: Forbes България

Свързани публикации