Изследване на Google, 2 години и 180 екипа: по какво си приличат успешните?

StockSnap_9YQBFH7PYQ

От години насам компанията Google провежда безброй анкети, събира огромен обем от данни и харчи милиони, опитвайки се да разбере по-добре хората си. Един от най-интересните проекти на фирмата – „Аристотел“, е насочен към откриването на тайните на ефективността на екипите, пише Michael Schneider за Inc.com.

От Google се опитват да разберат защо някои екипи успяват там, където други се провалят.

Преди резултатите от това изследване да бъдат оповестени, ръководството на Google също е вярвало, че изграждането на най-добрия екип означава събиране на най-добрите специалисти на едно място Има логика. Въпреки това се оказва, че мениджърите бъркат, и то драматично, както се изразява Julia Rozovsky.

Начело на изследването застава Abeer Dubey, който е директор на отдел човешки ресурси в Google. Нетърпелив да открие съвършената комбинация от качества, умения и опит, за да проектира суперекипи, Dubey набира статистици, организационни психолози, социолози, инженери и изследователи, които да му помогнат да реши загадката. В този звезден отбор е и Rozovsky.

Две години по-късно участниците в проекта вече са успели да проучат 180 екипа в Google, да проведат повече от 200 интервюта и да анализират повече от 250 различни характеристики на екипи. За съжаление, все още не са достигнали до ясен модел, който да им позволи да създадат алгоритъм за генериране на екипа мечта.

Както се казва в статия на The New York Times, Google не успява да намери отговор, докато не започва да обръща внимание на някои по-абстрактни показатели.

„Тъй като се бореха да разберат какво прави един екип успешен, Rozovsky и колегите ѝ продължаваха да се натъкват на изследвания на психолози и социолози, които са съсредоточени върху т.нар. „групови норми“ – традициите, поведенческите стандарти и неписаните правила, определящи как функционират екипите, когато се съберат… Нормите могат да бъдат негласни или открито признати, но влиянието им често е изключително силно.“

С нова гледна точка и някои насоки от проучване на колективната интелигентност (способностите, които излизат наяве чрез сътрудничество) на група психолози от Carnegie Mellon, MIT, и Union College, изследователите от проекта „Аристотел“ се връщат към бялата дъска, за да обединят информацията за негласните обичаи. По-конкретно, всяко поведение на екипа, което увеличава колективната интелигентност на групата.

Чрез сайта на Google Re:Work – източник, който съдържа данни за изследванията, идеите и практиките в Google, Rozovsky подчертава петте ключови характеристики на добрите екипи.

  1. Надеждност

Членовете на екипа правят нещата навреме и отговарят на очакванията.

  1. Структурираност и яснота

Екипите, които се представят най-добре, имат ясни цели и добре дефинирани роли в рамките на групата.

  1. Значение

Работата има лично значение за всеки член на екипа.

  1. Въздействие

Групата вярва, че работата ѝ е целенасочена и има благотворно въздействие в по-широк план.

  1. Психологическа сигурност

Всички сме били на срещи, на които спестяваме въпроси и коментари, защото се страхуваме да не изглеждаме некомпетентни. Изнервящо е един специалист да има усещането, че е поставен в среда, в която всичко, което прави или казва, се гледа под микроскоп.

Представете си различна обстановка. Ситуация, в която всеки се чувства достатъчно сигурен, за да поема рискове, да изказва мнението си и да задава въпроси, без да го съдят. Фирмена култура, в която мениджърите създават безопасни зони, позволяващи на служителите да спрат да се отбраняват. Това е психологическата сигурност.

Свързани публикации