Посттравматичен растеж: изненадващите ползи от преживяването на трудни времена
Възможно е трудните моменти в живота ви да се окажат трамплин към мечтите, в това число към професионалния прогрес, противно на очакванията, че личната несполука би донесла провал и в кариерата. Психолози, изучаващи посттравматичния растеж (точно така, растеж, а не стрес), са установили, че голяма част от хората, преживели трагични събития, преуспяват.
Един от най-известните сюрреалистични автопортрети на Фрида Кало – Henry Ford Hospital, 1932, я показва кървяща, на болнично легло, свързана с различни образи, един от които е на нероденото ѝ дете, изгубено при спонтанен аборт. Свързват известната художничка с редица житейски нещастия и познаването на творчеството ѝ предполага познаване на биографията й с всички страдания, които са я мотивирали по пътя ѝ напред.
Не само изкуството се ражда от бедата. Това е доказано от науката. Нещастието може да бъде отправна точка към напредъка. През последните 20 години психолозите изследват явлението, наречено посттравматичен растеж – обект на повече от 300 научни труда. Терминът е въведен през 90-те години на миналия век от психолозите Richard Tedeschi и Lawrence Calhoun, за да опише случаи на индивиди, преминали през дълбока трансформация, благодарение на това, че са се справили с различни типове травми и трудни обстоятелства. Изследванията сочат, че при до 70% от оцелелите след сериозна житейска катастрофа се наблюдава положителен психологически растеж, който се проявява и в персоналната, и в професионалната им реализация.
Растежът след травма може да приеме различни форми: по-голямо оценяване на постигнатото в живота, откриване на нови възможности, по-задоволителни взаимоотношения, по-богат духовен живот и най-вече усещане за лична сила. Всички тези фактори влияят и на кариерното развитие. Учените са открили още, че битката с рака, например, може да накара някого да бъде по-благодарен на семейството си и че опитът с травмата често води до увеличаване на емпатията и алтруизма, до мотивация за действие в полза на другите.
Как става така, че след травмата не само сме способни да се възстановим, но и да подобрим живота си? И защо някои са прекършени от травмата, а други процъфтяват? Tedeschi и Calhoun обясняват посттравматичния растеж като усещане за подобрение, което за някои е с дълбоко значение. По естествен път хората развиват набор от вярвания и убеждения за света, които травматичното събитие обикновено разклаща из основи. Двамата психолози взимат под внимание начина, по който травмата разтърсва вижданията ни като земетресение, а следователно и идентичностите ни – дори най-фундаменталните структури на мисленето, се разпадат на парчета. Откъсваме се от обичайните си възприятия и започваме отново да изграждаме себе си от нулата.
Сеизмичното за човешката психика събитие разклаща, заплашва принципните структури, които до момента са били водещи за разбирането, взимането на решения и усещането за смисленост. Израстването може да бъде видяно като начин за адаптация към изключително неблагоприятни условия. Възстановяването може да бъде голямо предизвикателство. Работата по растежа изисква изграждане на нови цели и значения. Процесът може да бъде мъчителен и изтощителен, но е много вероятно да отвори врати към нов живот. Преживелият травмата променя мнението за себе си така, че да вмести в представата си новото усещане за сила и придобита мъдрост. Това го прави по-уверен, включително в ролята му на специалист.
Травмата, разбира се, не е нито необходима, нито достатъчна, за да бъде един човек креативен или успешен. Понякога може да бъде опустошителна. Най-важният извод от изследванията на психолозите по отношение на посттравматичния растеж е, че винаги имаме избор как да понесем трудностите, които ни сполетяват. Възможно е или да се възползваме от наученото и постигнатото и да го приемем като сурова мотивация, или да свикнем да го превръщаме в оправдание за провалите си дълго след „земетресението“. Решението винаги се взима в първо лице.
