Industria.bg – Индустриалната карта на България
Докато работехме по проекта за Тракия икономическа зона, една стара идея изкристализира окончателно в главите ни и решихме да я осъществим. Инструмент, който да е от полза на всеки, който работи на пазара на труда – на предприятия, които замислят разширяване на дейността си или на нови инвеститори, които избират регион, в който да се установят. Той трябваше да дава един по-цялостен поглед върху пазара на труда и случващото се в него, за да подпомага задълбочените анализи, които се правят при вземане на инвестиционни и други стратегически решения.
Нарекохме го Индустриална карта на България и в него трябваше да има:
Всички производствени предприятия с точната локация на всяко тяхно подразделение, дейността му, броя на персонала, приходите, както и кратка информация за предприятието, линк към сайта му и т.н. Изключително важно беше да се поставят локациите на подразделенията, а не адресът на седалището на компаниите, защото много от тях оперират на няколко места с различен брой работници и ако нанесем всичко на едно място, то това би било заблуждаващо.
Всички професионални гимназии с техните адреси, специалностите, които се преподават, броя ученици, сайт на гимназията и допълнителна информация. Така бъдещият инвеститор или този, които се опитва да оцени потенциала на дадено населено място, може да се ориентира за наличието и броя на специалисти с дадена професия.
Всички университети с техните филиали, специалности, брой студенти в специалности и т.н. Отново за ориентация и оценка на потенциала на пазара на труда.
Населението по общини и региони. Така потребителят придобива реална представа за демографията и потенциала на дадена община или регион.
Безработицата по общини. Текущото състояние ни дава представа за потенциалната свободна работна ръка.
Комбинирано на тези пет вида данни лесно дава представа дали даден регион е перспективен за инвестиция. Естествено, трябва да се вземат още много фактори предвид, като инфраструктура, жилищен фонд и т.н., но от гледна точка на пазара на труда, това е достатъчно представителна информация.
Тя покрива в голяма степен това, което правихме и правим в JobTiger, за да консултираме клиентите си.
Софтуерът не беше проблем. Още тогава имаше хубави работещи решения, които не бяха трудни за имплементиране. Но преди да инвестираме в разработка, за пилотния проект избрахме още по-просто решение, базирано на WordPress. Целта беше да видим доколко нещо такова ще се хареса от бизнеса, тъй като големият проблем в този проект са данните.
За да функционира добре такъв проект и да е полезен, изключително важно е представените данни да са максимално точни. А това беше проблем през 2016 година. Публични данни (open data) за населението и безработицата липсваха или бяха ненадеждни. Университетските данни имахме от kakvidastanem.bg, информацията в който точно бяхме обновили. За училищата намерихме регистър с имената им и решихме да съберем ръчно информацията, имайки предвид, че динамиката при тях е малка.
По отношение на бизнеса беше най-трудно. Тук отново липсваха публични данни, но за да започнем, се възползвахме от една от услугите на Българска стопанска камара и закупихме данните за 750-те водещи компании в България – адреси, контакти, брой хора и обороти. Въведохме ги в софтуера и през април 2017-а стартирахме проекта с данните за 750 компании, 400 професионални гимназии и 51 университети.
Освен справочен ресурс, Индустриалната карта на България беше и много мощен инструмент за Employer Branding. Фирмите можеха да публикуват пълна и изчерпателна информация за дейността си, за условията, които предлагат и за специалистите, които търсят.
Поканихме клиентите си да въведат или актуализират данните си и започнахме промоцията на Industria.bg. В началото интересът беше завиден, но бяхме надценили интереса към Employer Branding на компаниите по това време. След една година усилия и над 2000 работни часа прекратихме временно проекта, тъй като активно участващите фирми бяха недостатъчно. Решихме, след преработването на Employer Branding инструмента на JobTiger, което планирахме, да направим индустриалната карта част от него.
През 2020 година, за радост, Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия направи и публикува подобна карта. Това е забележителен успех и стъпка в правилната посока. Същевременно тази карта, ако и да е представителна, не може да се ползва за описаните тук цели. Компаниите са представени с адресите на централите си, а това не дава достатъчно добра картина на пазара на труда.
Така че пред нас все още стои задачата да довършим и пуснем новия вариант на Индустриалната карта на България. Може би през 2021 година…
Очаквайте следващата част на историята на JobTiger.
Всички истории можете да видите тук.
Какво разказват другите за JobTiger можете да видите тук.
