Кариерни центрове, кариерно консултиране, Фондация на бизнеса за образованието

Лого за университетските кариерни центрове, разработено през 2005 г.

В началото на века връзките между бизнеса и образованието бяха замръзнали в най-ниската си точка. В резултат на прехода старите контакти и начини на работа се бяха загубили, а нови не съществуваха. При организацията на първите кариерни форуми ние се опитвахме да получим подкрепа от университетите, но в общи линии тези усилия оставаха без резултат. Със същия проблем се сблъскваха и колегите от компаниите и това беше една от често обсъжданите теми на първите HR Weekend.

Същевременно студентите нямаха ясна представа за пазара на труда, за търсенето и предлагането, за необходимите документи за кандидатстване, дори за шансовете и местата за реализация на специалисти с тяхната професия. Например студентите по електроника от Техническия университет в София вярваха, че „учат за безработни“, а същевременно фирмите от бранша усилено търсеха млади инженери за предприятията си. Още тогава голяма част от електрониката на европейските автомобили се произвеждаше в България.
Ясно беше, че връзката е прекъсната и трябва да се направи нещо. Липсваха ни обаче опитът и познанията, а и самочувствието и подкрепата за необходимите стъпки. През 2004 година се случиха няколко неща, които промениха това.

• Проведе се първият HR Weekend и там осъзнахме, че имаме много съмишленици, включително в тази насока.
• Започнаха срещите „Започни кариерата си с JobTiger и …“ и почувствахме подкрепата на колегите и компаниите за добрите каузи.
• Института за пазарна икономика участва в проучване за „традиционните, работещи във всяка обществена ситуация, механизми на среща на образованието и потребностите на предприемачеството“. JobTiger подпомогна провеждането на изследването и резултатите ни наведоха на доста размишления. Започнахме да проучваме още по-задълбочено и да разговаряме с колеги за възможностите за решаване на този проблем.
• Активната работа в областта ни срещна с колегите от Проект „Пазар на труда“ на Американската агенция за международно развитие (USAID), които работеха също върху проблема.

Постепенно идеите се оформиха и след разговори взехме решение да действаме съвместно с „Пазар на труда“ в следните направления:
Създаване на кариерни центрове в университетите. По това време работещи такива имаха само Американският университет в България, УНСС и НБУ. Кариерните центрове по замисъла си са първата точка за контакт между бизнеса и образованието, мястото, където една компания да се обади, когато има нужда или идея, и посредникът, който да свърже университетското ръководство и студентите с подходящите фирми за техните цели. Затова и кариерните специалисти трябваше да са добре поставени в университетската йерархия и да имат пряка връзка с висшето си ръководство.
Обучение на кариерните специалисти. За да работят и да бъдат полезни хората в кариерните центрове, те трябваше да бъдат добре обучени и детайлно запознати с дейността.
Въвеждане на кариерното консултиране в България. Това е специфична професия и за да бъдат полезни специалистите, те трябва да имат необходимата теоретична и практическа база и да спазват професионалните стандарти. За целта, след проучване беше избрана най-разпространената в света обучителна и сертификационна програма – GCDF на NBCC. Тя беше преведена, локализирана и одобрена през 2005 година и обучението започна.

Развитие на студентските стажове (т.нар. „Национална програма за студентски стажове“). Те са основен начин за запознаване на учещите с бизнеса, с реалностите в компаниите и с практическите детайли на професията им. По това време около 40% от студентите в Америка сменяха специалността си след изкаран стаж, след като видят на практика приложението на това, което учат. Същевременно, у нас имаше голям брой хора, неудовлетворени от професията си, но практикуващи я, просто защото са завършили това и не са имали никаква идея и възможност какво точно ще работят, придобивайки такава специалност в университета. Това показваше особената нужда от работата в тази насока.

Защо започнахме от университетите, а не от средните училища, както би било по-логично? Беше по-лесно, така можехме да тестваме идеите си. Университетите имат автономия и вземането на решение за създаване на университетски кариерен център е много по-лесно и изцяло вътрешно.

В началото ни повярваха и се включиха пет университета, после десет… и започнаха обученията. Когато представихме идеята на HR Weekend, много колеги казаха „Действайте и ще ви подкрепим“. И действително, когато поканихме бизнеса да подпомогне физическото изграждане и оборудване на кариерните центрове, много компании се включиха незабавно.

Институционализация на кариерните центрове и кариерното консултиране.
В началото институциите и в частност МОН се отнасяха внимателно към новата инициатива, но с появата на първите резултати, те оцениха значението ѝ и подкрепиха създаването на кариерните центрове със специално писмо, което ни беше от голяма полза при разширяване на мрежата от центрове. С годините тази подкрепа се разшири и към ден днешен наличието на работещ кариерен център е част от акредитацията на всяко висше училище.

По подобен начин се развиха нещата и с кариерното консултиране. През 2007 година предложихме на МОН то да се въведе и в средните училища и за целта, за наша сметка, да обучим не само необходимите специалисти, но и обучители от системата на средното образование, за да може системата да се възпроизвежда и без наше участие. Идеята беше добре приета и тези обучения започнаха още същата година.
Пак с цел осигуряване устойчивост на развитието на професията създадохме магистърски програми и следдипломни квалификации по кариерно консултиране в различни висши училища. Създадоха се асоциации на кариерните консултанти и на висшите училища, имащи работещи кариерни центрове. Системата се разви и укрепна. Към ден днешен има над 1000 сертифицирани кариерни консултанта и обученията продължават регулярно.

Българските специалисти дадоха и своя принос в глобалното развитие на кариерното консултиране, като създадоха модулите за работа с лишени от свобода и с деца в неравностойно приложение, които са приети и се ползват по цял свят.

Проблеми за JobTiger
Когато започвахме тази инициатива, ние не осъзнавахме размера на задачата, с която се бяхме нагърбили и много бързо се оказа, че работата по нея носи и доста вреди за JobTiger като бизнес. От една страна, за да се завърши всичко започнато, се изискваха много усилия и работно време, които изтощаваха екипа. От друга страна, твърде активната социална политика на компанията водеше до това, че много хора забравяха, че ние сме бизнес и все по-често ни бъркаха с донорска организация, оперираща на българския пазар. Оборотите започнаха да спадат, а практически цялата печалба на компанията беше инвестирана в създаването и развитието на кариерните центрове. Това, в дългосрочен план, е вредно и нездравословно за бизнеса.

Фондация на бизнеса за образованието
За да се решат тези проблеми, през лятото на 2005 година се взе решение да се основе Фондация на бизнеса за образованието, с цел да приюти в себе си социалните програми на JobTiger и да ги развива, без да се вреди повече на бизнеса. Доколкото знаем, това беше първата фондация в страната ни, създадена с такава цел. Името на фондацията е пример за това, как се учехме в движение. Когато решихме да я създадем, ние знаехме защо тя е нужна и какво ще прави, но не бяхме помислили за име. В процеса на регистрация ни попитаха за такова и ние, естествено, нямахме отговор. Така се роди и името Фондация на бизнеса за образованието – чисто функционално описание на бъдещата дейност. По-късно имахме намерение да го сменим, но с времето то стана популярно, наложи се, и такава смяна стана непрактична и ненужна.

След влизането на България в ЕС, USAID взе решение за прекратяване на дейността си в страната и част от колегите от проект „Пазар на труда“ преминаха на работа във Фондацията. Те и до ден днешен, за наша радост, са основна част от екипа.

А JobTiger в края на 2005 стартира мащабна кампания по ребрендиране на компанията, за да се решат описаните по-горе проблеми с имиджа. Кампанията беше успешна и между другото ни донесе и титлата в категорията „Налагане на е-бранд“ на годишните награди „Маркетинг мединджър на годината“ през 2006 година (конкурсът вече не съществува).

Сега JobTiger отново е фокусиран в основната си дейност и другите социални проекти. А Фондация на бизнеса за образованието успешно ръководи и развива кариерното консултиране в България и работи по много други проекти свързани в образованието и пазара на труда.

Очаквайте следващата част на историята, посветена на диверсификацията на услугите на JobTiger – маркет тестове, услуги по подбор и персонал под наем.
Всички истории можете да видите тук.
Какво разказват другите за JobTiger можете да видите тук.