62% от българите не знаят какво е ГПР
Финансовата грамотност е ниска, а финансовите услуги не се ползват на нужното ниво в България, са сред изводите от конференция
Финансовата грамотност и образование бяха във фокуса на конференцията „Финансово образование за устойчива икономика“, организирана от Bulgaria On Air, Investor.bg и Bloomberg Television. А и двете (грамотността и образованието) не са на ниво в тази сфера, изглежда са убедени всички замесени в процеса страни. Специалният гост на конференцията, световноизвестния икономист Стив Ханке, смята, че навсякъде по света нивото на финансовото образование е учудващо ниско. Той даде пример, че в САЩ, където е създаден тест, проверяващ финансовите знания на хората, само 60% реално успяват да го вземат. Ситуацията в България не изглежда по-розово, като проучванията показват, че около 30% от българите не ползват никакви финансови услуги, а сред останалите най-вече се срещат потребителите на дебитни карти или застраховка гражданска отговорност, които просто се ползват в една или друга степен по принуда. 62% например не знаят какво е ГПР, а 66% споделят, че предпочитат фиксирана лихва за кредитите си, макар само половината от анкетираните всъщност да знаят какво точно е „фиксиран лихвен процент“, показват и данните от допитване на Провидент Файненшъл България и GFK България. Едва 25% от отговорилите всъщност определят себе си за финансово грамотни.
Гостите на дискусионните панели, сред които и настоящи и бивши висши държавни служители от свързаните институции, представители на български и чуждестранни университети, на бизнеса и на неправителствени организации показаха различни позиции по въпроса кога и как трябва да се случва финансовото ограмотяване на подрастващите и дали трябва да се ограничаваме само до тях, с оглед на факта, че вече няколко поколения са пропуснали да чуят за това в образователните институции. С помощта на държавата или без нея, обаче всички се единодушни, че липсата на добра обща финансова грамотност води до лоши житейски избори и влошаване на перспективите пред индивида. На това мнение бе и вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, според който по-добрата индивидуална информираност действително може да доведе до по-добри доходи и планиране за всеки.
