Бил Гейтс: „Вземете диплома, аз имах късмет“ (видео)
И в коя сфера идеите в българската образователна реформа не изостават от американските
Ранното отпадане от училище е един от най-големите проблеми пред пазара на труда в България. Оказва се – не само тук. Дори най-развити държави, като САЩ, се сблъскват с недостига на квалифицирани кадри. Към 2025 г. 2/3 от всички работни места в най-голямата икономика ще изискват образование по-високо от гимназиалното, което означава, че след 10 г. там ще има недостиг на 11 милиона квалифицирани кадри, показва скорошно проучване на Джорджтаунския универитет.
Съвсем скоро, ако не сте образовани, ще стане трудно да си намерите работа и още по-трудно, да разчитате на добро заплащане. Статистиката показва, че завършилите висше образование с много по-голяма вероятност намират добре платена работа. Освен това са налице доказателства, че висшистите живеят и много по-здравословен живот, с по-малко заболявания, спрямо тези, които нямат образование.
Бедността не е извинение
Точно затова „взимането на диплома е много по-сигурният път към успеха“. Би било поредното банално изказване, ако не излизаше от устата на най-богатия човек, отпаднал някога рано от образователната система – Бил Гейтс. Той признава, че е „имал късмет“ да се занимава с това, което го е направило една от най-значимите корпоративни личности на нашето съвремие, но определено съветва да не постъпвате като него.
В заснето специално за блога му видео, Бил Гейтс разговаря с ректора на City Colleges of Chicago Шерил Хайман. В разговора те обсъждат не само проблема с ранното напускане на образователната система, но и пропастта между уменията, които се преподават в училище и тези, нужни на пазара на труда.
Един от водещите фактори за изоставяне на ученето е бедността. Очевидно това важи както за САЩ, така и за България. За Шерил обаче липсата на средства не може да е извинение: „Гладът те прави гладен, а не неспособен да учиш“. Някои биха определили подобно изказване като високомерно и безчувствено, стига да не беше фактът, че самата Шерил, която е и от етническо малцинство, произхожда от много бедно семейство от гетата на Чикаго, но завършва компютърни науки и сама пробива до ръководна позиция в компания от Fortune 500. Днес, човек като Бил Гейтс, я определя като „един от най-иновативните лидери в сферата на висшето образование“.
Обучение за професия, а не за диплома
Ректорът, на тази позиция от 2010 г., успява да удвои броя на завършващите студенти в поверената ѝ образователна институция само за няколко години работа. Как го прави? Като се фокусира да обучава хората за професия, а не за диплома. Въвежда яснота в избора на курсове, нужни за дадена диплома и кариерен път. Въвежда онлайн инструменти, които да помагат в този процес. Но най-голямото усилие, според Шерил, ще бъде промяната в културата на висшето образование. Култура, оценяваща университетите по брой студенти, а не по нуждата от специалистите, които се подготвят и реализацията им на пазара.
Проблем, който се адресира в момента и в България, с предложените промени в Закона за висшето образование. През май МОН направи публични идеите си за промяна в начина на финансиране на университетите, според който финансирането им, ще се определя според реализацията на студентите на пазара, а не според броя приети за обучение. За да се постигне обвързване на висшето образование с потребностите на реалната икономика и пазара на труда със законопроекта се въвеждат приоритетни професионални направления и защитени специалности. По този начин ще е възможно целево финансиране на определени стратегически за страната направления и защитени специалности. Като защитени се определят специалности с ограничен интерес от страна на потребителите, но важни за икономическия и социален живот на страната. Промените целят и постепенното диференциране на субсидията за научна дейност за висшите училища въз основа на обективни показатели за научните резултати.
