Ерик Шмит, Google: Не се страхувайте от дигиталната революция

Един от дискусионните панели на Световния икономически форум в Давос, който завърши преди дни, беше посветен на това как новите технологии променят броя на работните места и структурата на работа. Гостуваха Ерик Шмит, председател на борда на Google, и проф. Кристофър Писаридис, преподавател в London School of Economics and Political Science. Водещ: Томас Фрийдман, колумнист в The New York Times и Foreign Affairs.

Ето и ключовите послания от дискусията.

Фактите:

Подобно на индустриалните революции от 19-ти и 20-ти век, дигиталната икономика сложи край на много работни места – това е процес, при който заради новите технологии старите работни места изчезват или са заменени с нови. Единствените сектори, които създават нови работни места, са свързани с доставянето на лични услуги, като в момента най-много работни места в САЩ създава здравният сектор. С интернет се променя както структурата на работата, така и местата за работа.

Съществената разлика с индустриалните революции е, че за новите работни места са необходими високообразовани хора. Опасенията са, че водещите иновативни компании като Google и Apple не могат да създадат достатъчно работни места. Ползите от технологичния прогрес и автоматизацията не са разпределени равномерно и създават условия за неравенство и изключване от пазара на труда на милиони хора (в момента 13 млн американци са безработни).

Водещият Томас Фрийдман дава за пример ситуацията в родното си място – в област Балтимор до Вашингтон преди 50 години най-големият работодател е била фабриката за стомана Bethlehem Steel, където всеки завършил гимназия е можел да работи и да печели достатъчно, за да си осигури приличен дом и живот за средностатическо семейство. Днес най-големият работодател там е медицинският център Джон Хопкинс, където „дори чистачите трябва да имат бакалавърска степен”.

Проф. Кристофър Писаридис, LSE

Проф. Писаридис цитира Джон Кенеди: „ Ако хората са достатъчно умни да създадат машини, които да вършат по-добре тяхната работа, то те ще са достатъчно умни да създадат нов тип работа за самите себе си”. Неговото опасение обаче е, че дигиталната икономика изисква висококвалифицирани служители, а високопрофилираните никога не са повече от 10% от пазара на която и да е страна в света.

Ерик Шмит, председател на борда на Google

Дигиталната революция промени пазара на труда, но и увеличи продуктивността в редица сектори – например във финансовите и софтуерните компании.

„Не трябва да се страхуваме от революцията и иновациите в технологиите. Това е причината да имаме по-качествен живот, така расте брутният вътрешен продукт, създаваме повече блага и възможности. Повечето аргументи са основани на страха”.

Той цитира и изследване на McKinsey в 30 развиващи се страни, където в момента на 3,5 новосъздадени работни места има само едно съкратено. „В края на краищата продуктивността на света идва от автоматизирането и инвестирането в нови продукти и услуги и така се случва прогресът. Хавай реши да развива туризма, който е много по-лесен от брането на ананаси“.

На въпроса какви служители се наемат в Google, Шмит отговори, че в момента в корпорацията работят 30 000 души и всеки един от тях е преминал през пет интервюта (оптимален брой, до който са стигнали след продължително тестване, първоначално са били осем). Правят се тестове за интелигентност и според търсената позиция се дават задачи за решаване. „Търсим креативна интелигентност и критично мислене, с която хората могат да разрешават проблемите по нови начини. Освен това всеки наш служител задължително трябва да може да работи в екип. Всички политически и обществени проблеми се решават с екипна работа. Крайно асоциални хора не можем да наемем, дори да са гении”.

Решенията

Ерик Шмит: Трябва да се инвестира в образованието – няма друго решение. Учителите трябва да подготвят учениците и студентите да търсят нови начини за решаване на задачи и проблеми, университетите трябва да подготвят по-гъвкави хора. Иновативните компании също трябва да насърчават образованието.

„За да разрешим проблемите  в обществото ни трябват хора, които не реагират глупаво, не действат без да разполагат с необходимата информация и могат да мислят аналитично“.