Кристиан Имдорф: „Работодателите се стряскат от млади кандидати, които са сменили много работни позиции“

ImdorfВ рамките на две години (2016 – 2017 г.) се проведе едно любопитно и значимо международно проучване, в което и България взе участие. Целта на този проект – NEGOTIATE – бе да се направи компаративен анализ на макро ниво върху ранната трудова несигурност при младите хора. Проектът очерта полето и общия контекст, в който младежите в Европа формират своите очаквания към работата и „преговарят“ (NEGOTIATE) на трудовия пазар за своята реализация, интеграция и преход от младежки години към зрялост.

От българска страна  изследователският екип бе от Института за изследване на обществата и знанието при БАН с ръководител проф. дсн Румяна Стоилова. Нашите учени бяха фокусирани върху възприятието и оценката на работодателите относно младите кандидати за работа. Първото представяне на резултатите от изследването под формата на интерактивен доклад (на български език), е достъпен на адрес: https://negotiate-research.eu/survey-experiment/employer-report-bulgaria/. Сравнителните данни по държави и професии са достъпни на адрес: http://negotiate-research.eu/survey-experiment/.

Проектът приключи през декември тази година с финална конференция в Брюксел. Представител на jobtiger.tv бе поканен от изследователите, за да се запознае с направените изводи от двугодишното проучване и обобщаване на данни. Използвахме случая да поговорим на място с Кристиан Имдорф, Департамент по социални науки,  Базелски университет. Той и неговите колеги работиха в тясна връзка с българското звено в проекта и затова мнението им за основните изводи от проучването са особено релевантни за българската аудитория. Ето и разговора, който проведохме в Брюксел.

-Здравейте. Благодаря, че се съгласихте за поговорим за този проект. Нека започнем така: представете си, че съм журналист и нямам никаква представа какъв е този проект NEGOTIATE. Можете ли в рамките на няколко изречения да резюмирате същността?

Основната тема на този проект е да разберем по-добре младите хора, които изпитват несигурност по отношение на наемането си на работа на постоянни работни позиции. Под общата шапка има множество различни проекти, които разглеждат проблематиката под различни ъгли. Нашият екип провеждаше изследване на работодателите и целеше да разгледа основната тема от тази перспектива.

-Вие работехте от швейцарска страна по този проект. Какви бяха по-конкретно основните теми, върху които се фокусирахте?

В Швейцария имахме задачата да разработим проекта с изследването на рекрутърите, от една страна, и от друга, да направим качествено проучване на така наречените „дългосрочни плашещи ефекти“. Тоест има ли някакви последствия за младите хора, които са преживели дълги периоди на безработица, например. Като под „дългосрочни ефекти“ се визира период от 5-10 години.

-Вие сте достигнали до някакви изводи, в рамките на изследването. Какво беше най-поразителното, или да кажем, най-интересното откритие, което направихте?

Досега говорих за изследването на работодателите. Ако се фокусираме върху него, направихме интересно откритие. Разбира се, ние имахме предварително някакви допускания, някакви работни хипотези. Имахме предположение как работодателите се държат и как оценяват CV-тата на младите хора в контекста на различни страни. Едно от интересните неща по тази тема, до което стигнахме, беше, че работодателите не разглеждат периода, в който кандидатът е бил безработен, непременно като проблем. Със сигурност това е труден момент за младите хора, които са го изпитали, независимо дали те са от България или в Швейцария. Но същевременно е факт, че работодателите не драматизират такива ситуации. Това важи с особено голяма сила за държавите, в които безработицата е висока. Разгледахме четири държави – Гърция, България, Норвегия и Швейцария. Разбира се, Норвегия и Швейцария имат добре работещи икономики и ниски нива на младежка безработица. Установихме, че работодателите в тези две държави, имат повече притеснения, по отношение на кандидати, които са били безработни в последните 3-4 години. В Гърция обаче това е структурен проблем и младежката безработица е много висока. Затова работодателите там не се впечатляват особено негативно от млади хора, които са били безработни.

Горното наблюдение можеше да бъде предсказано, тъй като работим с добри теории. Това, което обаче беше наистина учудващо, е, че в очите на работодателите е много силен негативен сигнал, ако се установи, че кандидатите, младите хора, са практикували job-hopping (честа смяна на работното място). И независимо за коя от четирите страни говорим, този сигнал е много по-силен, от безработицата. Между другото, това беше особено подчертано в Гърция и България. В тези държави безработицата вече не е силен негативен сигнал за работодателите, той просто не е толкова важен за тях. Работодателите трябва някак да си изградят критерии за кандидатите за работа. И безработицата вече не е от значение за тях, когато се опитват да прогнозират потенциалната продуктивност на бъдещите си служители. Работодателите търсят стабилност и не искат да наемат някого, който ще напусне след 6 месеца. Това е много важно откритие, защото тук се оказва, че вижданията на работодателите и на младите хора се сблъскват или разминават.

Българският екип направи някои интересни качествени проучвания. Според тях, младите хора са на мнение, че е по-добре да опитат няколко различни работи, отколкото да стоят безработни. Те смятат, че това ще обогати уменията и опита им. Затова те намират за полезно да го сторят. Но работодателите разглеждат тази практика много критично.

От гледна точка на политиките за активиране на младежите на пазара на труда, е по-добре да се направи така, че безработните младежи да се върнат възможно най-скоро на пазара на труда, независимо дали става дума за постоянна работа. Оказва се обаче, че това може да е полезно за съдбата на хората в краткосрочна перспектива, но работодателите наблюдават откъде идват кандидатите и ако става дума за хора с няколко назначения през кратък период от време, то това не е непременно добър сигнал за тях. Необходимо е обаче да продължат изследванията защо ситуацията изглежда така. Младите хора не практикуват job-hopping по свое желание, по-скоро е вероятно те да не могат да си намерят постоянна работа. И е важно да се разбере защо работодателите не оценяват подобен трудов стаж.

Свързани публикации