Мариана Христова: Всеки може и си заслужава да се бори за правата си
Представяме ви още един финалист в „Човекът, който ме вдъхновява„. По професия Мариана Христова е инженер със специалност „Изчислителна техника“ и работи в малка фирма в сферата на телекомуникациите. Във видеото ще чуете повече за гражданската й позиция и участието в протестите срещу шистовия газ, ГМО и в протеста на Орлов мост в защита на горите. Каква е мисията й и какво иска да предаде на младите хора, от които се вдъхновява?
„Винаги е добре човек да вдъхновява някого, особено когато става въпрос за млади, позитивни хора. Целта ми винаги е била да бъдат увлечени, да тръгнат да търсят себе си, да търсят отговорност и сметка от държавата – винаги е удоволствие да разбереш, че си докоснал някого и някой това го радва или изпълва с чувства и вълнения, върви по твоя път.
Прекалено голям перфекционист съм и по-скоро може да ме вдъхнови каузата на личността, не самата личност. Но това, което винаги ме е изпълвало със страхотно вдъхновение, е България като държава, като даденост, децата ни като богатство, младите хора – като устрем. Всички опити за подценяване на младите винаги са ме огорчавали“.
„Сама нищо не мога да постигна. Това, което правим, е да се допълваме – всеки прави това, от което разбира. Това, което мога да оценя в себе си е, че имам нюх за опасност и бързо мога да разбера за какво става въпрос в сърцевината на нещата, както и да ги обяснявам добре. Това е единственият плюс, който притежавам“.
„Държавата не е това, което хората си представят. За съжаление тя не се грижи за хората и ако те нямат грижата за себе си, да следят какво се случва, да имат позиция, да се ограмотяват непрекъснато, няма как да се случи това, което е добро за тях.
Всеки може и си заслужава да се бори за правата си. Няма нещо, което да не може да стане. Дразня се, когато хората кажат „Ами от мен нищо не зависи“. Не е вярно, всичко зависи от всеки от нас.
Не са важни личностите. Важно е че когато човек, когато участва в кампания и тя завърши успешно, той има самочувствие и усещане за това, че нещата зависят от него“.
„Мечтая си за деня, в който ще имаме структура от граждани, които съзнателно да контролират всички държавни функции. Ако това се случи, няма да остане място за нарушения.
За мен начинът, по който обществото ни би трябвало да функционира не е партиен. Хората могат да работят един с друг по друг начин – когато видиш, че човек умее нещо, няма нужда да стоиш до него, очевидно се справя по-добре от теб. Това е хубавото на улицата – няма структура, няма усещане за лидер и който има време той пристига, който от каквото разбира така участва – един прави плакати, втори пише, друг обяснява, четвърти гледа закони, събират се в работни групи и това се оказва далеч по-удачна форма, отколкото ако някой „спусне“ нещата отгоре. Човек по различен начин гледа, когато идеята е негова, съпричастен е, с удоволствие я изпълнява.
Заразно е, да. Кой не би бил щастлив да чуе, че България е държавата с най-интелигентно направената забрана за ГМО, за садене? Аз си отчитам грешка като подценяване на ситуацията, защото не можахме да убедим хората на улицата, че храната е нещо различно от полето и направихме перфектен закон за полето, но оставихме чинията и за съжаление и досега там си има проблеми“.
Посланието към младите хора? „Пишете на български и търсете истината в историята – паметниците са уроците. След години няма да ни има и ако паметниците ги няма, децата ще повторят нашите грешки. Обичайте България и дори когато ходите навън, се връщайте. Човек е най-щастлив тук“.
Кой номинира Мариана Христова?
Деси Алексова е проподавател по туризъм в няколко висши училища. Вдъхновява я работата с млади хора, има силна непримиримост към условията, в които живеем и се дразни от хора, които се оплакват.
„Винаги се старая да участвам и в обществени дейности, да привличам повече хора и да се боря срещу несправедливостите. Има будни млади хора, които подкрепят нашите каузи – за шистовия газ, за Витоша. Обществото и средата, в които живеем, са външни фактори и всеки мисли, че не може да им влияе, но не е така. Всеки от нас трябва да си повярва, че е способен да повлияе на събитията и от нас зависи бъдещето“.
„Мариана е изпълнена с положителен заряд, нещата, които прави ги чувства и ги предава на околните.
Запознахме се на кампанията срещу шистовия газ. Отидох с недоверие и Мариана беше човекът, който ме впечатли още на първата среща. Бях впечтлена от това как е успяла да обърне внимание на правителството към един сериозен проблем с екологични последствия“.
„Мариана е човек, който може да обясни с прости думички, ентусиазирано, аргументирано, експертно и няма как човек да не се вдъхнови. Не само за шистовия газ – срещу законопроекта за детето ако не беше Мариана нямаше да следя какво става и да разбера, че има такъв казус.
Единици са хората със заряда, който има Мариана, хора, които жертват лично време и средства за обществени каузи. Обществото ни малко по малко се пробужда – ако няма хора като Мариана, това няма как да стане. Винаги има нужда от будители и Мариана е точно такъв будител“.
