Сред подходящите кандидати бих избрал този, който чете

Когато кандидатствате за дадена работа, навярно се опитвате да прецените кои ваши качества, умения и знания ще ви помогнат да бъдете одобрени… Отговорът на такъв въпрос обаче е субективен и може да се основава и на изненадващи подходи при пресяването на кандидатите.

Ето защо е много любопитно, а и ценно, да узнаем до какви изводи е достигнал Светлозар Петров, управител на JobTiger, който от 20
години се занимава основно с наемане на хора.

Как всъщност решавате кой е най-подходящият кандидат?

В подбора за дадена позиция преди всичко се търсят твърдите умения, тоест доколко даден човек е опитен в извършването на чисто професионалните дейности, свързани с конкретната работа. От там нататък има определени поведения и специфики на характера, които се търсят в различните ситуации. Всяка фирма си дефинира тези поведения, които са й важни в момента на подбора и за кон-
кретната позиция и които търси у кандидатите.
И докато твърдите умения могат да се преценят по-лесно, то меките умения и спецификите на характера, които са ключови за справянето с житейски ситуации, за уменията за потушаване и избягване на конфликти, за разбирането на другите и прочее важни за работния процес неща, се установяват много по-трудно. Дори и с използването на специално създадени за целта психологически тестове, вероятността за грешка пак не е малка.
Преди 3 години, наблюдавайки хората във фирмата, в която работя, а и в компаниите, с които си партнираме, стигнах до идеята като работодател вече да изисквам от специалистите по подбор в JobTiger, когато подбират хора, да ги питат дали четат художествена литература.

Защо точно такива, които четат художествена литература?

Четенето на художествена литература е добър начин да се добият знания и умения, които понякога липсват на кандидатите, и то не само на най младите. На първо място, чрез четенето добиваме по-широк поглед върху света. За много работни позиции се изисква общуване с хора от различни страни, с различни от нашата култури. А една култура, за да я опознаеш, трябва или да пътуваш по света, или да четеш. И понеже не можем да пътуваме толкова много, по-лесно е да разчитаме на книгите.
Освен света, чрез литературата опознаваме и самия живот, и човешките модели на поведение. Когато човек е по-млад или пък по някаква прчина му липсва достатъчно опит за справяне с проблем или трудност, той би могъл да се сети за сходна ситуация, позната му от книгите, и това да
му помогне. Такъв човек ще е запознат не само с това, че съществува подобна ситуация, но и ще е прочел какво решение са намерили персонажите в книгата за нея, каква е била тяхната мотивация, какво се е случило след като са постъпили по някакъв начин и т.н.
Художествената литература ни помага да развием емпатия, да се научим да разбираме в по-голяма пълнота чувствата, емоциите и мотивациите на другите хора, а не да мислим, че всички са точно като нас самите. Така ще чуваме и разбираме по-добре какво ни казват колегите, клиентите, партньорите…
Например ако аз направя забележка на колега като обратна връзка, която трябва да му помогне за развитието му и за по-доброто свършване на дадена задача, това помощ ли е, или е заяждане? Той трябва да може да прецени кое от двете е, защото от това пък зависи неговата реакция.

За всичко, което споделяте, не могат ли не само книгите, но и филмите да са ни от полза?

Мотивацията на персонажите в книгите лесно ни става ясна, а гледайки филм, се очаква сами да си обясним действията на героите. За един неопитен човек това не би дало ползите, които дава четенето на художествена литература.
Книгите са незаменими и когато става дума за добиване на по-богат речник, което винаги е красиво, най-малкото, а и представя фирмата в по-добра светлина – когато човек с богат речник пише на партньори и клиенти.
Друга ценна полза от книгите е развитието на гражданска позиция и критично мислене. В сегашното време, с много фалшиви новини, критичното мислене е наистина важно при взимане на решения – както на работното място, така и в личния
живот. При подбора, разбира се, ни вълнуват решенията, които един кандидат би взел при възникване на проблеми или непредвидени ситуации на работното място, не извън него, но и няма как да отделим този вид умения от цялостната личност и житейска опитност на
кандидата.
Така погледнато, подходът с художествената литература според мен не е лош. Естествено, само като допълнение към останалите фактори за вземане на решение за назначение.

Интервюто бе взето от Мая Рашева и първо публикувано в сп. „Журнал за жената“ през март 2020 г.