Моля, не стреляйте по позитивното мислене

Напоследък срещам една доста дискутирана тема. Независимо от конкретното й име, става дума за позитивното мислене. Помага ли ни или напротив – не ни ли вреди?

Каквото и да напиша в редовете по-долу, ще бъде позитивно. И ви моля да се отнасяте с написаното по същия начин – уверявам ви, че последното няма да ви причини нищо, освен в най-лошия случай да ви се наложи да изпитате снизхождение към изложената позиция.

Има един виц, който илюстрира различията в гледните точки. И как те се определят от очакванията, целите, опита и т.н.

Стадо мъжки кози пасли на една поляна.  Видели недалеч стадо женски кози. И тъй като мъжкото и женското начало непрекъснато се стремят едно към друго : ), в първото стадо започнала дискусия.

Младите нетърпеливо предложили:

–        Хайде да отидем при тях! Ей, така, както си пасем, ще си вървим и ще стигнем за нула време!

По-опитните  достолепно отговорили:

–        Никъде няма да ходим! Тук ще стоим! Те сами ще дойдат!

Най-възрастните погледнали в далечината и скептично добавили:

–        Ами ако не дойдат?!

С възрастта неусетно повечето от нас загубват позитивния поглед и често са в позицията:

„Ами ако не стане?“

„Ако ме отхвърлят?“

„Ако той/тя откаже?“

Позитивното мислене се основава на предимствата в дадена ситуация. Един мой колега англичанин /между другото позитивен психолог/ ми даде пример за бизнес приложението на позитивното мислене:

В началото на кризата една компания започва да губи клиентите си. Когато идва отчетният период, статистиката показва, че е загубила 15 % от тях, а приходите са намалели с още  повече.

Организират  срещи на мениджмънта с ръководството. Темата е „Защо ни напускат 15 % от клиентите?“. Изготвят се анализи – целта е причините да бъдат дефинирани. В търсенето на последните обаче избухват много спорове, които разделят хората и отравят климата между отделите.

Топ мениджърът се вижда в чудо какво да прави. Тогава се обръща към моя приятел и го моли за помощ. Моят приятел се съгласява, но при едно условие – да участва в срещите на ръководството.

Когато отива за първи път на поредната среща, установява, че хората вече открито враждуват помежду си.  Тогава позитивният психолог предлага следното:

Нека фокусът на дискусията се измести в друга посока – „Какво кара останалите 85 % от клиентите да продължават да ползват услугите на компанията?“

Всички се фокусират върху силните страни на обслужването, опита, традициите, достигнатите нива на доверие. И търсят начини на ги усъвършенстват. Но вече работят съвместно, без да се противопоставят един на друг.

За съжаление, ние сме научени да мислим за недостътъците – какво губим, какво нямаме, какво не ни достига….Цялата култура ни възпитава към този начин на мислене – рекламата ни уверява, че имаме пърхот, бръчки, бели коси и т.н. Възможностите са много.

Преди месец  моята 13-годишна дъщеря ми каза, че много иска да има планове, но в тази връзка изобщо не знае какво да учи и какво да работи един ден. Помолих я да ми назове едно свое силно качество или нещо, което може да прави добре. Не беше мислила по този начин за нещата, които я тревожеха. И няма как да го умее, защото училището не преподава това, а както стана ясно, телевизията работи за определени пазари.

За мен позитивното мислене е преди всичко начин на мислене, който ме кара да смятам, че проблемът има решение. При това повече от едно. /Ако не вярвам, че има решение, дали съм в състояние да го търся?/. Избирам хората, с които да работя, според това дали вярват, че има решение на всяка ситуация.  Предполагам, че повечето хора, които са ме избирали, за да работим заедно, са го правили поради същите аргументи. /Избирам лекарите, които да се грижат за мен, пак по същия критерий./

Преди време трябваше да работя с колега по реализиране на едно бизнес мероприятие. Оказа се, че по същото време трябва да изпълня и друг ангажимент, който не мога да отложа. Препоръчах да ме замести един млад и неопитен колега.

Когато нещата приключиха, попитах моя колега как се е справил новобранецът. Колегата ми беше много ентусиазиран. Срещнали доста предизвикателства и непредвидени ситуации, които трябвало да разрешат в реално време. И нито веднъж младият колега не казал, че нещо не може да стане. Напротив – започвал първи да действа, даже окуражавал другия, че ще се справят.

Младият колега вече работи в екипа ни. И често ме изненадва с предложения там, където смятам, че съм дефинирала всички възможности.

Имам над 10 години професионален опит в полето на човешките ресурси. В младата си възраст съм била пряк свидетел как позитивното мислене помага на хората при оздравителния процес. Притежавам малко повече от 6 години трудов стаж в анестезиологията и реанимацията.

Спомням се случай, в който оперирахме едно прекрасно 5-годишно момиченце. Операцията не беше рутинна, но се очакваше, че то ще се възстанови. За съжаление, състоянието му бързо се влоши. Беше въведено в реанимационна зала и то в състояние на изкуствена кома, за да може организмът да се прави с внезапното усложнение.

Когато критичните дни отминаха и малкият ангел отново беше буден, трябваше да прекара още известно време под наблюдение в реанимацията. Заобиколена от млади лекари и сестри, които, според мен, я обожаваха. Но все пак без мама.

Беше лято и поради отпуските давах дежурства в реанимацията почти всеки ден. Често, когато спирах пред нашата малка принцеса, й казвах: „Мама много те обича!“. И тя засияваше.

Когато напусна реанимационната зала, отиде в една от болничните стаи, вече с мама. Нуждаеше се от още малко възстановяване.

Един ден майка й ми каза следното насаме:

„Тя много ви харесва! Вас най-много харесва!“

Не очаквах. Не се бях грижила повече за нея, дори не бях най-опитната.

Просто я бях подкрепяла повече.

Не вярвам в празните обещания. Мога да свържа недоволството на противниците на позитивното  мислене именно с тях. И съм съгласна.

Смятам, че по отношение на позитивното мислене условно можем да разделим хората на 2 типа:

Първият тип са тези, които имат нужда да осъзнаят КАКВО да мислят. Те са начинаещите в позитивното мислене. /Тези с пърхота, бръчките и каквото друго предложи алчният за потребители маркетинг/.

Втората категория хора са наясно с „какво“. За тях са нужни отговори на въпроса „КАК“ да го направят. Как да мислят позитивно.

В много от литературата и програмите за позитивно мислене липсва това „КАК“. Според мен, тук трябва да бъде поставен фокусът на една обществена дискусия. Която следва да бъде  водена:

1. На достъпен език /Едно от конкурентните предимства на литературата за позитивно мислене, идваща от развитите общества, е достъпният език.

2. По възможност с повече примери и факти.

Достъпен език, гарниран с примери и факти – какво по-убедително от това!

Независимо от позицията!

Авторката Албена Паралингова е магистър по управление на човешките ресурси.

Притежава над 10 години професионален опит в сферата на човешките ресурси в България.

В периода октомври 2011 – декември 2012 година е един от двамата координатори на Пловдивския клуб към Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси.

Към настоящия момент ръководи проект за създаване на секторен компетентностен модел във фасилити мениджмънт сектора в България като част от проект на Българска стопанска камара „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони“,по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие.

Занимава се с обучение и развитие на мениджъри и ключови служители.