Пчелните кооперации – to be or not to be
През 2011 г. се навършиха сто години от създаването на първото пчеларско сдружение в България. То е регистрирано през 1911 година от българският кооперативен деец Марко Вачков с името Български пчеларски съюз. Оттогава до сега всички сдружения са били с нестопанска цел. В началото е имало смисъл, за да се популяризират разборните кошери, технология за работа с тях и добри практики. Впоследствие обаче тези сдружения се превръщат в една непрестанна говорилня, като роенето им продължава, а ползата от тях е никаква. Хубавото е, че в последно време стават все повече пчеларите, които мислят за сдружения със стопанска цел. Един от тях, биопроизводителят Милен Стоянов, вече е преместил акцента от производството си върху плодовете и зеленчуците, но е тръгнал от пчеларството и затова тази тема не му е чужда.
Според Стоянов и официалната агростатистика, през 2010 г. в България е произведен 10595 тона пчелен мед от 613 262 пчелни семейства в 27 477 стопанства. Ако приемем съвсем условно, че цялото количество мед е изкупен само от преработватели на средна цена 4 лв за килограм, това представлява доста сериозната сума от 42 380 000 лева. Но трябва да вземем предвид и факта, че немалка част се продава на дребно при директни продажби и цената често е повече от двойна. Това означава, че ежегодно при пчеларите отиват около 50 милиона лева. Въпреки това, според Милен Стоянов, богати пчелари няма, а това е така, защото този немалък паричен ресурс не се превръща почти никога в инвестиция. Какво би станало, ако тези 50 милиона се вложат при възвръщаемост само 5% за една година ? Ще донесат обратно 2,5 милиона. Така за 20 години вложените първоначално средства ще донесат печалба, равна на първоначалната сума. Тоест, след двайсет години сумата би била 100 милиона. Да, но ако се ревинвестира ежегодно получената печалба, нещата започват да изглеждат различно.
Изчисленията на Стоянов показват, че в края на десетата година при 5% годишна печалба след облагане с данък, сумата от 50 млн.лева става над 81 млн., при 20% – над 309 млн., а при 50% вече са колосалните почти 2,9 милиарда лева. Това е при инвестиция еднократно и след това само реинвестиране на получената печалба. А ако се инвестира всяка година по толкова ? И ако преди 20 години беше започнал такъв процес, нямаше ли днес пчеларите да са една богата и уважавана гилдия в България, която може да си позволи закупуване на всяко приватизиращо се предприятие, което поиска или изграждането на нови производства ? Въпроси, чиито отговори карат все повече хора да разсъждават за създаване на пчеларски сдружения със стопанска цел, убеден е Милен Стоянов.
Това интервю е насочено към 27 477 потенциални предприемачи. Точно толкова, колкото са пчелните стопанства в България. В какво и как да инвестират хората, си е въпрос на личен техен избор и интерес. Повече от сигурно обаче е едно, че сдружаването със стопанска цел ще повиши тяхното благосъстояние и ще ги накара да погледнат по друг начин на откриващите се пред тях възможности.
Автор: Красимир Николов.
Красимир Николов e професионален журналист. Работил е в печатни и електронни медии – ”Труд”, ”Класа”, БНТ1, VTV. От четири години работи активно като екожурналист. До декември 2011 г. работи като водещ на предаване ”Еко Арена”, излъчвано по ТВ VTV.
Публикацията е част от конкурса на JobTiger.tv за сътрудници в рубриките „Новини”, „Събития”, „Професионалист” и „Предприемач”.
