Проклятието на гъвкавото работно време
Отклонението от стандартното работно време от 9 до 5 може да ви донесе не само чувство на свобода. Всъщност е възможно да се превърне в постоянен източник на стрес, пише Georgina Kenyon от BBC.
Имате съвършената работа и можете да си тръгвате рано, като довършвате имейлите си по-късно вечерта. Това е стандартна процедура. Тогава защо се чувствате толкова виновни? Това е проклятието на гъвкавото работно време.
Някои изследователи са открили, че много хора, които имат гъвкаво работно време, са в перманентно състояние на вина. Те усещат, че трябва да работят повече време и трябва да докажат, че поемат своята част от тежестта на задачите, дори да няма обективна причина, налагаща да го правят.
Като цяло, служителите с автономно работно време, работят най-много извънредни часове, казва Heejung Chung, лектор по социология и социална политика в University of Kent. Неговото изследване е установило, че хората с гъвкав график, полагат с четири часа повече извънреден труд, в сравнение с хората със стандартен график.
Някои изпитват вина и мислят, че трябва да работят повече, защото повечето работодатели гледат на определянето на работното време от самия служител като на привилегия. По тази причина служителите се чувстват задължени да обосновават легитимността на работата от вкъщи или в по-особено време, като постоянно показват, че са продуктивни в еднаква или в по-висока степен от колегите си.
Chung обяснява явлението така: ако имате повече контрол над работното си време, сте склонни да се тревожите повече, когато не сте на работа. Това важи с особена сила за работниците с контрол над времето и мястото на работа. Това нарастване на склонността да се притеснявате изглежда е най-сериозно в страни с високи нива на безработица, с по-нестабилни условия на пазара на труда и ако на служителите им липсва влияние при воденето на преговори.
Jennifer Tomlinson, професор по полови и трудови отношения в Leeds University Business School, смята, че тази тенденция е културно обусловена. В държави, където е приемливо да се приберете вкъщи рано и непълното работно време е нещо нормално, е по-малко вероятно работниците да чувстват подобно напрежение или вина. Хората са по-способни да се възползват от възможностите за гъвкава работа и е по-малко вероятно да изживяват вината за гъвкавия си график в страни, където заплащането на час е по-високо, пазарът на труда е по-стабилен, а времето, прекарано в офиса, е по-маловажно от това работата да бъде свършена. Често такъв е случаят във Франция, Дания, Швеция и Холандия.
За някои специалисти шансът да контролират работното си време има ключово значение – дава им възможност да се справят едновременно с професионалните и със семейните си задължения. Например, в семейство с двама работещи родители, единият може да започва работа в 7 сутринта и да е вкъщи навреме, за да посрещне децата си след училище, а другият може да ги подготви за учебния ден сутрин, да отиде на работа в 10 и да се прибере по-късно.
Страхът да не загубят позицията си е причината много хора да продължават да работят в офис, без да съберат кураж да помолят за гъвкаво работно време. Такъв е случаят с банковите служители в Австралия, например. Само 10% от всички работещи в Австралия редовно се трудят от дистанция, казва Rea Cooper от University of Sydney, което е малко на фона на световната статистика.
От друга страна, изследванията на работниците с плаващ график показват, че те са с висока продуктивност. Cooper казва, че много от участниците в тях съобщават, че работят по-усърдно при нестандартна заетост, в сравнение с колегите им със стандартно работно време.
Това е чувство, което е познато на много служители с гъвкаво работно време. Така че следващия път, когато се почувствате виновни, тръгвайки си от офиса преди всички, защото сте дошли преди тях, помнете, че не сте сами.
