Работата на три четвърти от служителите е засегната от пандемията
Епидемията от COVID-19 по света има мащабен ефект върху всеки един аспект от живота. Според BBC News при общо 81% от световната работна сила от 3.3 милиардa души работните места са частично или изцяло затворени поради разпространението на вируса.
Ограниченията в ежедневния живот във всички държави доведоха до закриване на много компании и освобождаване на персонал – постоянно или временно. Всички търсят нови начини за ефективно справяне с работата и ежедневието в условията на пандемия.
За да разберем повече за това как вирусът влияе върху професионалния живот на хората, Zaplatomer.bg (безплатна услуга на българския пазар от JobTiger.bg) и Paylab.com проведоха международно проучване върху извадка от близо 11 000 души от 15 държави (Финландия, Централна Европа, Балканите и Прибалтика).
Респондентите са от различни индустрии и с различни позиции, образование и възраст. От извадката 56% са мъже, а 44% жени. По-голямата част от анкетираните (66%) са на възраст между 25-54 години.
В зависимост от позицията си над 59% от отговорилите са квалифициран персонал, 14% са обслужващ персонал, 17% са мениджъри, 8% са чиновници и 3% са неквалифицирани работници.
В извадката са включени и хора с различно образование. 54% имат висше образование, а 2% са с докторска степен, 30% имат средно образование, а 8% са с висше професионално образование.
55% от работещите считат, че работата им е застрашена
Преобладаващ процент от анкетираните (55%) считат, че работата им може да бъде застрашена поради настоящата ситуация и мерките, които са предприети в отговор на пандемията, като това се отнася за всички региони.
Средно 24% от респондентите от Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска и Северна Македония чувстват, че работните им места в момента са много застрашени, в сравнение със средно 15% в страните като Полша, Чехия, Унгария и Словакия.
В България цели 59 % са отговорили, че работата им е много или частично застрашена.
Чия работа е най-застрашена?
Коронавирусът е оказал най-голямо влияние върху служителите в обслужващия сектор. 66% от тях смятат, че работата им е застрашена поради ситуацията. 63% от неквалифицираните работници също чувстват, че работата им е изложена на риск, както и 62% от чиновниците. 54% от хората на ръководни длъжности са отговорили, че работата им е застрашена.
Квалифицираните служители изглежда са най-слабо засегнати, но въпреки това половината от тях все пак се чувстват уязвими по отношение на работата си в момента.
Относно различията между половете – засегнатите са повече жени, отколкото мъже, като 69% от жените заявяват, че работата им е застрашена, за разлика от 58% от мъжете.
Попитахме участниците в изследването дали лично са засегнати от мерките за изолация, свързани с пандемията от COVID-19.
От 11 000 респонденти 38% вече работят от вкъщи. 16% ползват отпуск, а 3% ползват отпуск, за да се грижат за децата си. При 14% се е наложило заплатите да бъдат намалени, 9% работят с намалено работно време, а 5% са взели неплатен отпуск.
За съжаление 6% от отговорилите са били освободени от работа в резултат на избухването на епидемията, а 3% не са в състояние да работят и са в карантина.
25% от запитаните не са били повлияни изобщо от ситуацията.
Предимно заетите във Финландия и Прибалтийските държави заявяват, че нищо не се е променило или не са лично засегнати (33% в сравнение със средно 21% от работещите в Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина и Северна Македония).
В България най-голям процент от участниците в проучването (41%) работят от вкъщи, следвани от излезлите в отпуск (22%) и тези, на които възнаграждението е било намалено (18%). 17% не са били повлияни от коронавируса. При 14% работното време е било намалено, 13% са били съкратени, а 11% са излезли в неплатен отпуск. 4% са посочили, че са били без работа и преди въвеждането на мерките за изолация.
От участниците в проучването на ръководни позиции 23% са с намалени заплата или работно време, 38% имат възможност да работят от вкъщи, а 25% не са били засегнати досега.
От вкъщи могат да работят предимно квалифицираните служители (46%), а при 21% от тях се е наложило намаляване на заплатата или работното време. 24% от тази група също не са повлияни от разпространението на COVID-19.
Заетите в обслужващите сектори имат най-малка възможност за работа от вкъщи поради естеството на работата си – само 4% от анкетираните. Сходен процент са с намалено възнаграждение или работно време (26%), но по-висок процент са посочили, че не са засегнати от пандемията (34%).
43% от неквалифицираните работници са посочили, че не са засегнати от мерките заради COVID-19, въпреки че на една четвърт от тях заплащането или работното време е било намалено.
Резултатите показват известно неравенство между половете, като заплатите или работното време са били намалени при 27% от жените, в сравнение с 23% от мъжете. Същевременно 34% от жените казват, че не са засегнати от ситуацията, за разлика от 51% незасегнати сред мъжете.
Съкращенията изглежда са засегнали повече служители в обслужващия сектор, отколкото в други сфери, като 10% от тях са загубили работата си в резултат на пандемията.
56% от заетите имат възможност да работят от вкъщи
Малко над половината от всички участници в проучването могат да работят от вкъщи, но 38% от респондентите нямат право на това.
Респондентите от Финландия и Прибалтийския регион е най-малко вероятно да работят от вкъщи (46%), докато в Румъния, България и другите държави (включително Западна Европа, Азия и Африка) има най-голям брой хора, които могат да работят от вкъщи (съответно 61% средно за България и Румъния и средно 65% – други държави).
При по-високия процент от служителите в България (57%) работодателите също предоставят възможност за работа от вкъщи, а 36% от заетите са отговорили, че нямат такава възможност.
37% от жените отговарят, че техните работодатели не им позволяват да работят от вкъщи, като същото са посочили и сходен процент от мъжете (38%).
Защитени ли са служителите от коронавируса?
Попитахме какви лични предпазни средства се осигуряват от работодателите.
За хората, които продължават да посещават работното си място, е окуражаващо да научат, че повечето работодатели предоставят някаква форма на лични предпазни средства на служителите си. Половината от тях осигуряват ръкавици, а две трети – дезинфекциращ гел, сапун или спрей, както и маски за лице. 20% от отговорилите са посочили, че трябва да си осигуряват собствени предпазни средства, като това е така във всички държави, участващи в проучването.
Най-много маски за лице се предоставят в Полша, Унгария, Чехия и Словакия (средно 68%). Средно на 66% от респондентите от България и Румъния са осигурени маски за лице, за Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина и Северна Македония този процент е средно 60%, 57% – други държави и 52% – във Финландия и Прибалтика.
В България най-често на служителите се осигуряват маски (67%) и дезинфектанти (68%), следвани от ръкавици (52%), като също 20% са посочили, че не ползват предпазни средства или сами си осигуряват такива.
Търсите ли нова работа?
На участниците в проучването беше зададен въпросът дали обмислят да търсят нова работа през следващите дни и седмици.
Като цяло, 31% от всички отговорили казват, че ще търсят нова работа в близко бъдеще. 19% не са сигурни, а 50% не мислят да търсят нова работа в тези несигурни времена.
Най-много хора, които ще търсят нова работа, има в другите държави, включващи Западна Европа, Азия и Африка (46%), следвани от Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска и Северна Македония (средно 40%).
74% от хората в Прибалтика и Финландия и средно 73% от Полша, Унгария, Чехия и Словакия не биха търсили или не мислят да търсят скоро нова работа.
В България делът на обмислящите нова работа е 35%, а тези, които не мислят за смяна на работодателя са 27%.
По отношение на типа позиция, работещите на ръководни длъжности е най-малко вероятно да търсят нова работа. 54% от тях заявяват, че няма да търсят нови професионални възможности за разлика от 51% от квалифицираните работници, 42% от обслужващия персонал, 42% от неквалифицираните работници и 41% от чиновниците.
Всъщност чиновниците са най-вероятната група (39%), която ще търси нова работа през следващите дни и седмици в резултат на епидемията.
Повече жени отколкото мъже желаят да са доброволци
Повече от половината участници в допитването (52%) нямат желание да се включат в доброволческа работа в своя район в допълнение към работата си. Положително е, че 48% от респондентите с удоволствие участват някаква доброволческа активност, а 11% вече са били включени в подобни дейности като доброволци.
Повечето от попитаните, които вече вършат доброволческа работа под една или друга форма, са от Полша, Унгария, Чехия и Словакия (средно 15%) и други държави (14%), а най-много хора, които не биха се занимавали с доброволчество, има сред респондентите от Финландия и Прибалтика (70%).
В България най-голям е делът на отговорилите, които не желаят да участват в доброволческа работа (51%) и най-малък на тези, които са се включили в доброволчески инициативи, свързани с коронавируса – едва (4%). Относително голям е и делът на респондентите в България, които биха станали доброволци (44%).
Отново има разлика между половете – 47% от жените са склонни да бъдат доброволци в сравнение с 43% от анкетираните мъже.
Нов начин на работа
Резултатите от проучването на Zaplatomer.bg и Paylab.com дават интересна картина на това какво се случва с работната сила в редица държави по време на изолация и в каква степен коронавирусът и мерките, предприети от правителствата, са оказали влияние върху професионалния живот досега.
Държавите бавно започват да облекчават ограниченията и бизнесите търсят практически стъпки (следвайки официалните указания), за да могат служителите да се върнат на работните си места по възможно най-безопасен начин. Интересно е по какъв начин ще повлияят на служителите бъдещите мерки и как ще се промени начинът на работа по света.