Разлика между връзкарство и networking (професионални контакти)

При връзкарството обикновено се подразбира помощ за човек или организация без оглед на възможността им да свършат по най-добрия начин конкретната работа, а на база единствено лични взаимоотношения.

Професионалните контакти, т.нар. Networking, е термин, който най-често се използва, за да обозначи контактите на бизнес ниво с цел откриване, създаване или работа по бизнес възможности. Същественото в случая е, че тези контакти се основават на доверието. В света на бизнеса има създадени много бизнес мрежи с различна големина и честота на срещите. На тях обикновено се създават бизнес познанства и се търсят нови бизнес възможности или се искат препоръки (кой би могъл най-добре да свърши дадена работа).

След навлизането на интернет, особено след създаването на LinkedIn, много от тях преминаха на глобално ниво, покривайки хора от цял свят, а също така се виртуализираха, т.е. не изискват непременно среща лице в лице. Това е евтин начин за създаване на нови бизнес възможности, които изисква повече персонално включване, отколкото инвестиране на пари на компанията.  В резултат на успешната съвместна работа се създават лични взаимоотношения на доверие и познаване на възможностите на другия.

Иначе казано, в единия случай водещи са качествата и възможностите на съответния човек и организация и на база на добре свършената работа се градят личните взаимоотношения, основани на доверието.  В другия се взема решение на база на личните взаимоотношения, без да се държи сметка за качествата. Едното е конструктивно и полезно, другото – вредно и често демотивиращо за околните. В бизнеса често играе и отрицателна роля за общия имидж на човека и компанията.

Как всичко това има значение в ежедневния живот на служителите на една компания и за намирането на нова работа?

Истината е, че в ежедневната си работа, ние се сблъскваме и работим както с колегите от фирмата, така и с партньори, клиенти и доставчици. Чрез всичките си действия  изграждаме персонален имидж на специалист, създаваме си име според това как си вършим работата и как се отнасяме към хората, с които работим. С израстването в йерархията се срещаме и градим име пред все по-интересни и важни хора, по-добре поставени в служебните йерархии и в обществото като цяло. Наистина, работим от името на фирмата си и за нейното благо, но отношенията на доверие, които изграждаме, както казахме, са лични и остават за нас. Те са наш личен капитал. Наличието на добра професионална мрежа и добро ни име ни прави много по-ценни за компанията, в която работим. Те ни дават възможност много по-добре, по-бързо и по-лесно да вършим работата си.

Ако сме се справяли добре, ако имаме добро име на професионалист, то ни остава и продължава да ни служи и след смяната на позицията или фирмата. То би могло да ни е от полза и за самата смяна.

Когато се нуждаем от нова работа, е нормално да известим професионалните си контакти за това. Те биха могли да ни информират за отворени работни позиции, за които ние не знаем. Също така, ако в техните организации се освободи или има подходящо място за нас, те биха могли да ни препоръчат за него, щом са доволни от съвместната си работа с нас и професионализма ни.  Във все повече фирми се разчита на вътрешни препоръки на служителите за хора, които те познават и в чиито професионални качества са убедени. Немалко организации вече дават и (главно) парични награди за такава препоръка.

Впрочем това е основен начин за търсене на работа на хората, достигнали някакво ниво на развитие на кариерата си и жизнения си път. Така те могат да постигнат най-добри резултати и да получат по-добра работа, без да разчитат само на обявите за работа, а главно с помощта на доброто си име.

Така че обръщайте внимание на имиджа си в професионалните среди и градете доброто си име. Освен лично довлетворение, това би могло да ви донесе и много ползи. Успех!

Статията е публикувана във в. „Преса“ на 18 юли 2012 г.