Шеф Пеньо Иванов: Много от нещата се постигат с даване на личен пример

Добре познат като готвач, финалистът в „Човекът, който ме вдъхновява“ шеф Пеньо Иванов е и инициатор на кулинарни фестивали и конкурс за запазване на българските традиции. Чуйте мнението му за съвременната кулинария, здравословното хранене, навиците и добрия пример в семейството, както и за предизвикателствата пред съвременните български готвачи.

„От 15-годишен съм в кухня и досега съм в тази професия – сега консултирам ресторанти за повишаване на качеството на бизнеса им. Правя и национален кулинарен фестивал „Пъстра трапеза“, където има много готвене и много вкусни регионални ястия“.

„Всеки българин е пазител на традициите, но в забързаното ежедневие и във фаза на оцеляване може би е добре да подсещаме хората, че сме българи и това, което имаме в България, е безценно – като традиции и етнография. Така, подсещайки се един друг, ще работим повече за запазването и развитието им“.

„Много от нещата се случват с даването на личен пример. Този пример съм получил като дете вкъщи – на Бъдни вечер майки ми е била човекът, който опъва черга на земята, прави постни ястия, сядаме и се храним цялото семейство, не се вдига трапезата и когато това се прави постоянно то става нещо нормално, нещо, без което не можеш.“

„Има едно поколение от готвачи, в него съм и аз, което трябва да развива съвременната българска кулинария. За да е съвременна и българска, тя трябва да е стъпила на нещо българско, старо. Трябва да познаваме това, което имаме, за да го осъвременим и то да продължи да расте и да се развива. Но много хора не знаят богатството на българската национална кухня“.

За номинацията в „Човекът, който ме вдъхновява“

„Емоцията за мен беше, че разгледах останалите участници, да видя какво са направили, кого са вдъхновили. Страхотна идея, защото се запознаваш с хора, които в ежедневието няма начин да видиш – така можеш да влезеш в допир с тях, да споделите идеи, което всъщност е ролята на социалната мрежа и интернет.“

Кой номинира Пеньо Иванов?

Мариета Недкова е занаятчия. Занимава се с художествена обработка на кожи и художествен текстил. „Опитвам да ги популяризирам и да събудя интерес у хората за тези занаяти, така че да не бъдат загубени за поколенията“.

„Баща ми беше занаятчия, един от основателите на Задруга на майсторите. Кожар, който изучи и изработването на плъсти и ми предаде и двата занаята. Продуктите ми са етнографски копия и се търсят за исторически възстановки и филми“.

„Не мога да кажа, че занаятът е труден, но изисква пордължително обучение и специализирана занаятчийска работилница. Не е като ръчното плетиво, което всяка жена практикува вкъщи. Има инструменти, термини, технологии. Майсторът сам си измисля и нови начини за улеснение на работата“.

„Заинтересоваността у младите може да се събуди само, след като бъдат добре запознати – непознатото не е атрактивно“.

„Не виждам традицията в един застинал вид в 18-ти век. Трябва да е жива традиция, да стъпим върху основа, която познаваме, и да надграждаме. Иначе ще се загуби.

Мисля, че българската традиция има достатъчно голяма стойност, за да бъде популяризирана и да влезе като част от общочовешкото културно наследство и с този принос г-н Иванов наистина заслужава приза“.