Шеф за по-кратко

Една от най-новите тенденции в професионалното развитие на мениджърите, която започва вече да се усеща, е по-честата смяна на работа. Докато преди тази стъпка се правеше след 6-7 години, сега предвиждам това да става след 3-4. Защо се случва така? Не е ли това предателство към компанията? Не. Просто причината за очаквания сравнително кратък престой на едно място е новата нагласа на мениджърите. Те все по-често гледат на всяко назначение като на нов проект. Когато част от него приключи, мениджърът сякаш си е свършил работата и започва да гледа навън – за ново предизвикателство, за по-добри възможности за развитие. В това няма нищо тревожно – успяващите хора си приличат по постоянното желание за развитие, битки и победи. Тях не кризата, а статуквото може да ги съсипе.

Сега средната продължителност на работа на едно място на изпълнителните директори в България е около 6 години. При останалите членове на висшия мениджмънт промяната обикновено се случва средно на 4 години. Съответно при мениджърите, които се развиват добре и които можем да оценим като притежаващи голям потенциал, смяната на работата настъпва на третата година.

Причините са същите – достигане на рутина, липса на предизвикателства, търсене на нови възможности, “изхабяване”… Висшите мениджъри са много по-активни, по-любопитни и по-отворени за промени и нови предизвикателства. Обикновено при започване на работа, те получават серия (често нелеки) задачи за развитие на организацията и след постигането им е възможно да изпаднат в своего рода вакуум, да се наложи да свалят темпото на работа, което води също до желание за промяна и за търсене на нови предизвикателства.

Замяната на директор е скъпо удоволствие, но понякога е наложителна при големи различия с борда или големи несъответствия с очакваните резултати. Особено ясно това се видя със започването на кризата през есента на 2008 година. Сравнително бързо, в рамките на 2009 г. още, бяха сменени немалка част от висшите мениджъри в България, особено на компаниите в затруднено положение.

В това време мениджърите станаха доста по-внимателни при търсене и обмисляне на нови предложения. Бързо стана ясно, че промяната обикновено е свързана и с по-ниски доходи. Търсеше се и сигурност – доколко новата фирма е стабилна и има шанс да оцелее. Приемаха се и компромиси, като запазване на работното място, но вече с по-ниско възнаграждение.

Всичко това доведе до известно задържане на нормалната миграция на мениджмънта през последните години. Промените на работното място станаха сравнително по-редки и често бяха по-скоро насилствени, а оставането – свързано с компромиси и дискомфорт. Нещо повече – този дискомфорт води до намаляване на ефективността. Винаги когато една работа се върши без удоволствие, тя отнема повече време.

От 2012 г. вече се наблюдава желание и готовност за промяна в по-голямата част на ръководните кадри. Парите като мотиватор се изместват от стремежа за развитие, за работа с удоволствие и главно с желанието за намаляне на часовете в офиса до поносими нива. Не е тайна, че и преди кризата мениджърите работеха над 50 часа седмично. Сега тази граница отдавна е премината и натоварването стига до 60 часа. Това освен преумората води и до семейни и социални проблеми. Все по-малко време остава за близки, приятели, за забавления или за почивка. Животът се движи в една посока  – фирмата и нейното финансово състояние, и лишава мозъка от така ценното разнообразие и почивка. Все повече мениджъри са склонни да изпадат в постоянно състояние на тревожност, което е сигурен признак за стрес. Затова промяната е полезна, а все по-често – и здравословно необходима.

Ето защо сега голяма част от висшите мениджъри се оглеждат и са готови да обмислят сериозно нови предложения. Принудителното задържане на сегашните им позиции създава напрежение. То допълнително се засилва заради натиска на бордовете на компаниите за резултати – „идеалното вчера е добро днес и недостатъчно утре“.

Променя се и самата икономика. Кризата доведе много динамика със себе си, сериозна необходимост от развитие, нужда от гъвкавост, бързина, нови начини за постигане на ефективност, за повишаване на производителността, за по-добри резултати. Все неща, които привличат хората, заемащи мениджмънт позиции, и ги изкушават да се „пробват”. Не парите (най-често не им остава време да ги харчат) са това, което мотивира хората на тези позиции през безкрайните работни часове, през разочарования и моменти на съмнения и слабост. Това, което им дава сила да продължават, е желанието за победа и за развитие, желанието да се справиш възможно най-добре и да си на върха. Това е и което отличава успешните и неуспешни мениджъри – говоря за вътрешното огънче, което те кара да искаш още и още и да побеждаваш. В това се корени и причината за по-честата промяна на работата при мениджърите. Ако настоящата позиция и фирма не предлагат вече достатъчно предизвикателства, те са готови да ги потърсят другаде, включително да се преместят във фирма и на позиция, която може да им ги предложи.

Тук е и причината за постоянното търсене на развитие независимо от натоварения делник. Курсове и обучения за изпълнителни директори, ЕMBA програми – те просто дават възможност за постигане на по-добри резултати и са част от пътя към върха. Тази динамика е и здравословна за тях – това ги държи истински живи.

С бавното съживяване на икономиката се очаква и съответното раздвижване при висшия мениджмънт. Новите възможности, новите хоризонти често ще изискват и нови кадри, които да поведат компаниите към тях и да ги заведат в бъдещето. Когато се случи, това бързо ще проличи по активността на „ловците на глави“ и по нарасналия брой обяви в специализираните сайтове. Както и по зачестилите съобщения в пресата за смени в ръководствата на компаниите.

Кога ще стане това? Надявам се – скоро.

Статията е публикувана в бр. 5 на сп. „Мениджър“

Свързани публикации