Щедрите помощи за безработица насърчават заетостта
Съществува масово схващане, че високите нива на помощи за безработица карат по-малко незаети активно да търсят работа. Ново проучване, проведено сред 19 000 души в 18 европейски страни обаче, обръща представите ни за тази зависимост на 180 градуса, според материал в U.S. News. Социолозите Кетил ван дер Вел и д-р Кнут Халворсен от Oslo and Akershus University College, Норвегия, изследват отговорите на въпроса: „Бих ли желал платена работа, дори, ако не се нуждая от парите“, сравнявайки ги с нивата на социални помощи в съответната държава. Резултатите са изненадващи. В Норвегия, страната с най-високи обезщетения за безработица и временна нетрудоспособност в Европа, над 80% от респондентите биха предпочели да работят. В същото време в Естония, където държавата плаща най-ниски социални помощи сред групата от 18 изследвани държави, едва 40% са се съгласили с твърдението.
Авторите са установили също и пряка зависимост от мащаба на правителствените програми за насърчаване на заетостта и готовността на безработните да търсят нова работа. При най-активно намесващите се на пазара на труда държави отново около 80% от безработните са съгласни с горепосоченото твърдение, докато при страните с най-слаби политики, едва 45% го подкрепят.
„Много учени и анализатори се опасяват, че щедрите социални помощи застрашават устойчивостта на социалната държава, като ерозират продуктивността, действат демотивиращо и създават култура на зависимости“, казват изследователите в своето проучване, наречено „Колко повече, е по-лошо? Сравнително изследване на социалната държава и ангажираността на заетите“. Основното предположение е, че ако хората могат да получат достатъчно високо ниво на благосъстояние – икономическо, социално и психологическо – те ще изберат да бъдат наети, пред това да живеят на помощи. Когато бъде премината някаква „критична маса“ от индивиди, които се издържат за сметка на обществото, а не чрез платена работа, нормите, регламентиращи трудовите отношения и работната етика, отслабват, тласкайки социалната държава към процес на самоунищожение. Колкото повече хора получават обезщетения, толкова по-малко стигматизиращо от гледна точка на социалните санкции е да се да се кандидатства за помощи.
В статията се твърди още, че съществуват признаци, че „групи с традиционно по-слаби връзки с пазара на труда са по-малко мотивирани да работят, ако живеят в щедри социални държави“. Въпреки това авторите подчертават, че желанието за заетост е много по-високо при всички проучени групи в по-силно социалните държави.
