Сътрудниците в сферата на „икономиката на споделянето“ не са щастливи

Източник: Flickr.com (Автор: Thomas Anderson)

Някои я наричат „икономика на споделянето“, а други просто, „разочарование“.

Услугите на компании като Uber и Airbnb станаха световноизвестни и през последните пет години се изстреляха на върха на славата, благодарение на голямата икономическа криза. Обещанието към потребителите бе просто и ясно – удобство на добра цена. Обещанието към служителите обаче бе по-впечатляващо: свобода! За съжаление, оказва се, че днес това обещание се разминава с реалността за мнозина.

Три четвърти от хората, работещи за „икономиката на споделянето“, са избрали да го сторят, заради гъвкавостта на ангажиментите си и възможността да работят, когато поискат. Такива са данните от проучване на група предприемачи, работещи съвместно с университета Stanford. Но дали служителите наистина получават така желаната гъвкавост?

Работната група е провела изследване, установяващо причините за напускане на служителите в подобни компании. Недостатъчното заплащане е най-често споменаваната причина – от 42.9% от напусналите. 36.9% са посочили липсата на удоволствие от работата като мотив. С 28.2% на трето място е посочена причината „вече не се нуждая от тази работа“, а на четвърто място с 26.4% е споделен доводът „липса на гъвкавост в графика“. (Процентите са повече от 100, поради възможността да се посочи повече от една причина за напускане.)

Фактът, че на четвърто място е посочен доводът за липса на гъвкавост, е ясна индикация, че обещанията на работодателите не са се изпълнили. И това е разбираемо, тъй като всяка подобна компания в началото е малък старт-ъп, но след превръщането си в многомилионна индустрия, променя правилата. Ръководителите започват да упражняват все по-силен финансов и времеви натиск върху сътрудниците , за да смажат конкуренцията и да увеличат печалбите си. Тази седмица Uber например обяви, че вдига комисионната, удържана от шофьорите, на 30% за определени пазари, като част от експеримент. Трикът в тази схема е, че колкото повече часове взимат шофьорите, толкова по-ниска комисионна ще плащат. Резултатът – сътрудниците ще трябва да работят повече, за да не бъдат финансово „изстисквани“.

Компаниите от подобен тип въвеждат по един или друг начин и други спорни практики. Те все повече натискат сътрудниците да работят практически на пълен работен ден, но активно се бранят в заведените срещу тях дела, че трябва да признават тези хора за служители и да се грижат за социалното им осигуряване. Нежеланието на въпросните компании да плащат осигуровки води до значителни разходи за сътрудниците, които сами трябва да плащат всичките си разходи.

Цялата ситуация в „икономиката на споделянето“ се развива днес в посока, различна от първоначалната идея на този тип бизнес. И затова не е учудващо, че половината от интервюираните в проучването са заявили намерението си да поработят още малко и да се откажат.

Цялото изследване можете да видите на адрес: http://www.requestsforstartups.com/survey