Светлозар Петров, управител на JobTiger – За кризата, заплащането, стажовете и временната заетост

Публикуваме интервюто на нашия управител г-н Светлозар Петров, което той даде пред в. „Монитор“, заради важните теми, които се дискутират в него.

1.В началото на 2013 г. променя ли се структурата на безработицата, както и търсенето и предлагането на работа?

Пазарът на труда в началото на годината е по-скоро статичен, без особени промени. В очакване сме на промените, които съпътстват смяната на сезоните – края на зимния и началото на летния сезон по курортите, типичното увеличаване на заетостта през летния сезон. В ход са и доста мерки на пазара на труда, предприети от правителството, които се очаква да донесат положителни резултати.

2.Какви младежи ви търсят и доколко те са склонни да се обучават допълнително?

Със запитвания за работа или стаж към нас се обръщат както завършили образованието си, така и още студенти, главно след врората година на следването си. Студентите първи и втори курс обикновено имат все още недостатъчни знания по специалността и когато търсят работа, тя не е свързана с професията, за която се обучават, а е от по-общ характер.

За съжаление, една от слабостите на младежите, която се отчита от много работодатели, е нежеланието за допълнително обучение. А то е доста необходимо при току що завършилите и въобще – при хората без опит.

3.Младите ли са най-заплашени от съкращения, особено в условията на криза?

В условията на криза всеки е заплашен. Но все пак най-уязвимите са хората без опит, тези, които не се развиват или се развиват бавно. Иначе казано, фирмите искат да задържат най-добре квалифицираните и тези, който се справят най-добре на работното място. Затова и младите хора са често застрашени – заради липсващата или ниска квалификация.

4.Как кризата се отразява върху стартовите нива на заплащане?

В началото на кризата, през 2009 – 2010 година, доста заплати бяха коригирани (намалени), включително и стартовите заплащания. Преминахме през процес на задържане на заплатите, сега се наблюдават дори увеличения във все повече фирми, в зависимост от резултатите им разбира се. Но и тези увеличения не са големи. Те по-скоро са в рамките на или малко над годишната инфлация. Т.е. около 5 процента. Пак подчертавам, че това не важи за всички фирми и бизнес сектори, а само за тези, които са постигнали и постигат добри резултати.

5.Започна ли българинът да прави разлика между образование и квалификация?

Това е една доста болна за мен тема. Все още масово се бъркат образование и квалификация. Човек може да е високообразован, без да е достатъчно квалифициран – например студент, току що завършил престижен университет. Може и да е високо квалифициран, без да има висше образование. Такива са майсторите в повечето професии, свързани с ръчен труд.

Това, от което се нуждае бизнесът, е високата квалификация, такива кадри и днес липсват на пазара на труда. А тя се придобива с опита и допълнителното обучение на работното място.

6.Деквалифицират ли се за дълго тези кадри, които не работят по специалността си?

Начинът на правена на бизнес, както и технологиите, се развиват доста бързо. По-бързо от всякога в човешката история. В резултат на това, човек който не се занимава с професията си, дали поради безработица или поради заетост в друга бизнес сфера, в наше време се деквалифицира доста бързо. Буквално за година или две. Това, разбира се, много зависи и от неговата квалификация в началото. Примерно, студентите, които не са започнали работа по специалността си, не са имали и шанс да се квалифицират, за да започнат да се деквалифицират.

Деквалификацията е един бич, както за хората, които засяга, така и за бизнеса. При наемането им отново те се нуждаят от допълнителни обучения и квалификации, които, разбира се, са за сметка на наелите ги фирми.

7.Докога ще се къса връзката – бизнес – образование?

В тази област можем смело да кажем, че има напредък. Има диалог между университетите и бизнеса, предприемат се стъпки… Но всичко, за съжаление, става по-бавно, отколкото би ни се искало, така че има още много, което да се желае, има много път да се извърви. От друга страна, това е една от важните точки за повишаване конкурентоспособността на икономиката ни. Младите хора също са важна част от този процес и в тяхната активност има много, което да се желае. Примерно, по-голям интерес и участие в стажантските програми. В момента се хвърлят много усилия и средства от правителството в тази насока и с право. Стажът е едно от най-добрите и естествени решения на проблема с връзката бизнес образование.

8.Какви кадри се търсят най-много в столицата?

Буквално всички възможни. София все още е градът с най-добро икономически развитие и най-ниска безработица. Трябва да се има предвид, че фирмите предпочитат и търсят основно както квалификация, така и желание за учене и развитие.

9.Почтено ли е да се пишат разкрасени сивита, и защо не се използва повече препоръката от работодателя, както е на Запад?

Традицията с препоръките все още се създава в България. Все по-често се изискват такива, като все по-масово фирмите освен писмена препоръка искат и телефон на лице за контакт, с което в директен разговор да зададат въпросите си и да придобият по-преки впечатления за съответния кандидат.

Естествено изискването за препоръки много зависи от позицията, нивото в йерархията и естеството на бизнеса на съответната компания.

10.Как се отразява кризата на самите работодатели?

Не са лесни времена за никого. Натискът за увеличаване на производителността и подобряване на резултатите е огромен. И това е натиск, който идва от пазара, от конкуренцията не само на българска почва, но и международна. Ние сме част от европейския и световен пазар и няма как да не се съобразяваме с това.

11.Фирмите търсят повече стажанти или хора на постоянен договор?

Стажантите по принцип са малък брой в една компания. Стажът е част от обучението, поради което те не са много ефективни за работодателя. Отделно към тях има прикрепени наставници, които контролират и подпомагат работата им. Стажантските програми за една фирма са повече инвестиция в бъдещето, отколкото част от нормалния работен процес.

12.Почасовата заетост не е популярна у нас, защо?

Пред почасовата заетост има два основни проблема. Единият е липсващата традиция, но пазарът на труда е гъвкав и традиции се създават сравнително бързо. Другият, по-съществен проблем, е свързан със законовата регламентация на почасовата заетост. Фирмите се стремят все повече да са изрядни в спазването на законите, а такава заетост е често свързана с проблеми или най-малко – неизгодна за работодателите. Затова и се предлага изключително рядко.

13.Каква работа търсят най-често студентите?

Основно такава която да им гарантира бързи пари. Все още са малко студентите, които търсят работа, свързана със специалността им, за да могат да трупат стаж и квалификация още по време на следването. Добрата новина е, че този брой се увеличава. Все повече млади хора осъзнават ползите, които им носи бързият и лесен старт на кариерата след завършването, който е възможен именно благодарения на натрупания по време на следването опит.

14.Съветвате ли студентите да работят докато учат?

Има специалности и университети, в които това е възможно и такива, в които не е. Много зависи и от финансовите възможности на студентите и семействата им. Минимуът според мен е поне един летен стаж по специалността по време на следването. Тук важи правилото – колкото повече – толкова по-добре.

15.Казвате, че когато започнат да се търсят инженери, това е знак, че излизаме от кризата?

Точно така е, според мен. Надявам се през 2013 отново да стигнем момента, в който търсенето на инженери ще изпревари търсенето на другите специалности. Това ще означава, че икономиката е в така чакания подем и започваме да излизаме от кризата.

16.По-лесно ли е за младите да се адаптират към пазара на труда?

Разбира се. Те са много по-гъвкави, нямат наслоен опит от миналото, нямат очаквания за неща, които вече не съществуват. За тях пазарът е това, което е, без връзка с това, което е бил преди 5, 10, 15 или 20 години.

17.Какво предвижда тазгодишното издание на форум „Кариери” – колко фирми са заявили участие?

Записването на фирмите започва тази седмица, но на базата на предварителните разговори очакваме повече фирми от 2012 години. Предвидили сме и повече площ.

Изложението ще стартира традиционно в София в средата на март. Повече информация за участници – и фирми и студенти, ще има от понеделник, 14 януари на сайта ни – http://www.jobtiger.bg, както и на сайта на изложението – http://careerdays.bg/.

18. Какъв е смисълът и ползата от временната заетост.

Временната заетост е една сравнително нова за България форма на работа, която в света и Европа си има своето място. Например в Европа около 2% от заетите хора са именно с договори за временна работа.

Кога това има смисъл за хората? Най-често, когато са безработни – това е начин за осигуряване на заетост и „влизане” в добра фирма, където после да имат възможност да се докажат и да бъдат поканени на постоянен договор. Често, временната работа е примамлива и за хора които са на такъв етап в живота си, че предпочитат по-непостоянна заетост и повече свободно време.

Така или иначе, този „феномен” е вече и на българска почва и все повече хора се възползват от него.