Трудовата мобилност – едно от решенията за запълване на свободните работни места
През последните години безработицата бавно, но стабилно спада. Това, разбира се, е добра новина. Същевременно от гледна точка на бизнеса, това води и до някои проблеми. Все по-трудно и бавно става запълването на свободните работни места. На пазара на труда изчезват квалифицираните кандидати, т.е. трябва да се планират все повече обучения за новонаетите служители. Настъпва така нареченият „Пазар на кандидата“ – т.е. кандидатите диктуват условията на пазара на труда. Това положение не е ново в България, вече имаме опита от 2007 – 2008 година, когато бизнесът работеше в същата среда. Негативните ефекти също са познати – проблеми при разширяване на съществуващи предприятия, както и колебания и дори отказ от планирани инвестиции. Точно това се случва в момента в Пловдив и региона.
В миналия брой дискутирахме наемането на по-възрастни хора като решение на проблема. Друго възможно решение се крие в трудовата мобилност. Заетостта е неравномерно географски разпределена и, за съжаление, има общини с чувствителна безработица. Привличането на хората от тях в по-развитите икономически региони е трудна, но решима задача.
Исторически трудовата мобилност има дълбоки корени. Винаги хората са били склонни да мигрират, търсейки поминък, заетост и по-добър и достоен живот. В зависимост от периода, се извършвала миграция от селата към градовете, към друг град, към друга държава и дори към друг континент.
В държави като САЩ, трудовата миграция е нещо нормално, част от ежедневието. Тя силно се влияе от икономическото развитие на отделните региони и е основната причина някои от най-големите проекти да станат възможни.
Друг показателен пример в съвременния свят е Китай. След началото на икономическите реформи през 1979 г., над 277 милиона китайци са се преместили от селата към градските индустриални региони. До 2020, според очакванията на правителството, нови 100 милиона души ще сменят местоживеенето си в посока към големите индустриални региони. Съществува дори държавна стратегия за стимулиране и подпомагане на миграцията към градовете с целенасочени политики. Една от целите на плана е да отвори пазар за инвестиции в градската инфраструктура, обекти за обществено обслужване и жилищното строителство, което ще съдейства за устойчивото икономическо развитие. Т.е. трудовата мобилност носи и допълнителни ползи освен успешно развитите предприятия.
В България трудовата мобилност също е факт. Тя основно е в посока големите градове, като най-ясно е изразена в София. В Пловдив също стартира проект за привличане на кадри от общини с висока безработица в цялата страна и насърчаване на трудовата мобилност през 2017 г. Проектът е подкрепен от клъстер „Тракия икономическа зона“ и община Пловдив, ръководи се от JobTiger и зад него застанаха вече някои от най-големите инвеститори в региона.
Какво е необходимо, за да е успешен такъв проект? Очевидно наличието на работни места само по себе си е недостатъчно. За да се привлекат ефективно хора и миграцията им да е успешна и дългосрочна, трябва да са решени и някои други въпроси.
Жилища. Трудовата миграция е свързана с промяна на жилището, като новото жилище най-често е под наем. Трябва в приемащия регион да има достатъчен брой свободни жилища, които да могат да бъдат наети. Наемите също трябва да са „по джоба“ на привлечените кадри, т.е. да не са такива, че икономическата изгода от преместването да се губи.
Детски градини, училища и университети. Много често в такива случаи се преместват цели семейства. За децата им трябва да има осигурени достатъчно места в детските градини училищата и университетите в населеното място. Тези учебни заведения трябва да имат и поне същото качество като тези, от които се местят децата. Иначе това местене би било неизгодно за семействата.
Културен живот. Хубаво е да има и достатъчно възможности за задоволяване и на духовните потребности на пристигащите.
Сигурност, качество на живота и т.н. Списъкът е дълъг и всеки индивид и всяко семейство има своите индивидуални допълнителни причини за миграция.
Всички тези фактори не са и не могат да бъдат под контрола и влиянието на една единствена компания. Но когато бизнесът и общините работят заедно, както в Пловдив и региона, нещата стават възможни.
Естествено за самото привличане на хората, HR специалистите, които работят с тях, трябва като минимум да са много добре подготвени с отговорите на всички изброени по-горе въпроси. Само така то е възможно. Допълнителната полза за фирмите е развитието на тяхната работодателска марка не само в региона, в който работят, но и в регионите с все още голям брой свободни кадри. А това е все по-важен фактор за дългосрочния им успех.
Текстът е публикуван първоначално в сп. „Business Club“.