Високата цена, която плащат компетентните и самоконтролиращи се хора
Науката потвърди онова, което успяващите хора подозират отдавна – не е лесно да си компетентен.
Ново проучване на Duke’s Fuqua School of Business събра сведения, че хората с висока степен на самоконтрол – тези, които помнят рождени дни, избират салатата пред пържените картофки, поемат допълнителните проекти в офиса и разрешават конфликтите бързо – вероятно заплащат висока цена за тази си добродетел.
Кристи Ковал, съавтор на изследването признава, че хората винаги са оценявали способностите на компетентните и решителни хора. Тя посочва, че те обикновено постигат целите си, харесвани са и стават отлични партньори в личния живот. И най-често печелят повече от другите във финансов план. Но, добавя тя, всичко това идва на определена цена – отлично самоконтролиращите се хора накрая сами изпитват тежестта на собствената си компетентност.
Например, хората очакват повече от подобни личности, независимо дали реално имат основания за това. И тези очаквания не са нерационални. Учените са установили, че самоконтролът наистина може да предскаже добри бъдещи постижения. (Подобни данни са събрани в дългогодишно изследване, при което е тестван самоконтролът и търпението на малки деца. Изводите са недвусмислени – децата, които могат да се контролират и да отлагат удоволствията, впоследствие имат по-значими и напълно измерими житейски.) Но твърде големите очаквания към подобни хора могат да бъдат смазващи за тях, установява проучването.
Основният проблем е, че на хората с добър самоконтрол и компетенции се възлагат повече задачи, което е логично. На практика обаче, за тях не е по-лесно да извършат необходимата работа, дори и на нас да ни изглежда така. За компетентните и мотивирани хора задачите са също толкова напрягащи и трудни, просто те са по-добри в отмятането им, защото упорстват по-дълго и концентрирано. Мениджърите и колегите твърде рядко оценяват всичко това и не си дават сметка, че добре справящите се служители полагат дори повече усилия от колегите си, просто защото от тях се очаква да го правят.
Този тип личности все пак не бива да се отказват от старателността си – ползите от поведението им винаги надвишават „разходите“. Но е важно мениджърите (а и житейските партньори) на самоконтролиращите се хора да си вземат бележка – ако приемат тези черти на служителя/партньора си за даденост, рискуват да го загубят. Да се осланяш на можещите и правещите нещата хора може и да изглежда като добра краткосрочна тактика, но в дългосрочен план често води до неудовлетвореност у въпросните индивиди. Ако не намерим как да им засвидетелстваме признателността си и уважението, че правят повече усилия от другите, накрая има вероятност да останем без тях.
