Заплатата ли е единственият мотивиращ фактор?

zaro-e1458653716800Отново се намираме в ситуация на недостиг на квалифицирани кадри, което създава много потенциални и реални рискове и проблеми на работещите предприятия. Все повече се говори не само за привличане на нови работници и служители, но и за задържането на съществуващите. И много често разговорите започват и завършват с работната заплата. Дали тя обаче е достатъчна?

Обществото се променя, трудовите навици се променят и фирмите се променят. На пазара на труда навлизат и много чужди работодатели с тяхно специфично know-how, с различни вътрешно-фирмени взаимоотношения и това също променя средата и очакванията на работниците.

Изследванията сред развитите сектори, като ИТ, показват, че заплащането вече не е водещо при избора на работодател. Все още е изключително важно, но се намира в топ пет на факторите, които определят ангажираността на служителите. Те се интересуват от възможностите, които им дава фирмата, от обучението, което биха могли да получат, от качеството на лидерството в компанията, от доброто ниво на комуникация и така нататък. Т.е. става дума за по-пълен пакет от придобивки и ползи, както и за цялостното изживяване да бъдеш служител на конкретната фирма.

Все повече това се отнася и за работниците в производствените предприятия. Заплащането е изключително важно, особено в ниския сегмент на заплати, но все повече хората се интересуват и от условията на работа, от микроклимата, от отношението на ръководството, от възможността за развитие. И тук стигаме до един тънък баланс, които фирмите трябва да се научат да управляват. Той се основава на по-детайлно разбиране на причините, които карат хората да остават в компанията или да напускат. Всяка фирма е уникална сама по себе си и конкретната група фактори трябва да се установи на база детайлно изследване на удовлетвореността и ангажираността, но има няколко примера, които е добре да споменем заради показателността им.

Сезонната работа в туризма е един от тях. Дали за няколко месеца в активния сезон на морето или в планината, това е една от заплахите за фирмите. При работата в туризма по-често става дума за напускане, отколкото за ползване на болнични и отпуски. Но и в двата случая фирмата губи квалифицирани работници за по-къс или по-дълъг период от време. Наистина хората се изкушават от възможността за лесна печалба, съчетана с безплатна почивка. Тук противодействието би било известна корекция на заплащането така, че оставането на работа да стане изгодно. В този случай хората по-трудно биха се решили на откъсване от семейство и приятели за няколко месеца, особено когато пряката икономическа изгода е съмнителна. Фактите показват, че фирмите се справят все по-добре с този казус и все повече хора от засегнатите региони предпочитат сигурността на целогодишната заетост и заплата.

Какво е спасението за фирмите в туристическия бранш? Отново в създаване на целогодишна заетост. Например, извън сезона персоналът от морето може да се командирова в планинските курорти и обратно. Свободното време може да се използва и за обучение и развитие на хората и по-този начин да се гарантира задържането им. Опитът сочи, че такива практики все повече се налагат.  Подходящи програми на Агенция по заетостта и МТСП също биха били от полза, особено ако се вземе предвид сезонността на работата.

Сезонната работа в селското стопанство. Тук по-рядко става дума за напускане, а по-скоро за ползване на болнични или по-дълги отпуски, което също представлява риск и нарушава работата на предприятията. Решението би било в завишения контрол, но и в създаване на допълнителни финансови стимули за хората, които не отсъстват от работа. Такива практики в бизнеса има и те се оказват особено успешни.

Съществуват много такива примери и заплахи,  като работата в чужбина например, но целта тук е не да бъдем изчерпателни, а да покажем че за всяка една заплаха има решения и добри практики, но тяхното ползване трябва да стане след внимателен анализ на ситуацията в конкретната фирма, на особеностите на региона в който работи, както и на типа хора, които се трудят в нея. Само тогава може да се вземат правилните решения, които да намалят рисковете за компанията.

Текстът е публикуван първоначално в сп. „Business Club“.

Свързани публикации