Жените на високи управленски позиции редуцират шансовете за кариерен успех на другите жени
В САЩ, ЕС и много други развити икономики е познат и много дискутиран един проблем, който привлича големи дози обществено внимание, активистки натиск и политически решения. Мястото на жените в управлението на компаниите. Факт е, че в САЩ само 20% от висшия мениджърски състав се заема от жени, а в ЕС този процент варира според държавите, но обикновено е от порядъка на 30-35%. Феминистките сочат тези стойности като доказателство за неравнопоставеността на половете, противниците им твърдят, че горното състояние на нещата не е породено от дискриминация, а от социалните роли и ангажименти на нежния пол, както и от нивата на компетенциите. Но независимо от гледната точка, статистиката е безпристрастна, а политици от различни лагери се опитват да регулират ситуацията със законодателни инициативи, налагащи определено процентно съотношение мъже/жени в управлението на корпорациите.
Оказва се обаче, че проблемът има и съвсем неочаквани измерения, които могат да хвърлят светлина за причините, водещи до слабата представеност на жените в управлението. И така, ако сте жена и видите, че вашата колега си разчиства бюрото, за да се пренесе в нов „началнически“ кабинет, вероятно ще се зарадвате и ще помислите, че тенденцията започва да се обръща в желаната посока. Изглежда, ще избързате със заключенията.
Ново проучване на Бизнес училището на Колумбия и Университета на Мериленд, цитирано от Business Insider, е установило, че в момента, в който жена заеме някоя от петте най-високо платени позиции в дадена компания, шансовете друга жена да се присъедини към висшия мениджърски екип намаляват със смайващите 51%. Според данните на изследването, които ще бъдат публикувани в следващо издание на списание Strategic Management Journal, конкретните причини за тази негативна тенденция са неясни. Изразява се допускането, че фирмите работят с „имплицитни квоти“ в плановете си. Иначе казано, компаниите усещат натиска от медии, инвеститори, политики, общество и служители да увеличат броя на жените на високи позиции. Затова, когато жена успее да се издигне до висшия мениджмънт, компаниите се чувстват така, сякаш са изпълнили ангажимента си по осигуряване на половото разнообразие в управлението.
Изследването е фокусирано върху управленските екипи на Standard & Poor’s 1500. Тези 1500 компании представляват 90% от пазарната капитализация на американските акции и респективно могат да се считат за показателни за тенденциите в големите компании в САЩ. Посредством симулационни модели на управленските екипи са направени калкулации за представеността на жените и става ясно, че очакваните резултати, които би следвало да образуват проследими клъстери, не са налице. Тоест, ако позициите са били разпределяни на случаен принцип, би трябвало да има значително повече жени във високия ешелон на властта в една и съща компания, а това не се наблюдава. Тъкмо обратното – обикновено, където има една жена в борда на директорите, то няма други жени.
Дали част от проблема не се корени и в начина, по който жените възприемат другите жени – като конкуренция? Авторите на изследването твърдят, че събраните данни не подкрепят тази хипотеза. Компаниите, управлявани от жени, реално показват по-висок процент жени на високи ръководни постове, индикирайки желанието на жените да се борят с неравенството и „имплицитните квоти“.
От слабата представеност на жените по висшите управленски етажи обаче следва да се притесняват не само жените. Предишни изследвания са доказали, че жените на управленски позиции подобряват цялостното фирмено представяне и постиженията на компанията. В този ред на мисли, всеки би трябвало да е доволен от повече жени в управлението.
Позитивната новина от проучването е, че постепенно броят на жените във висшия управленски ешелон нараства. Учените завършват обзора си с изразената надежда, че тази тенденция ще успее в определен момент да „пребори“ ефекта на „имплицитните квоти“ и жените ще получат равнопоставеност и равна представеност.
