AI няма да замени висшистите, но практическите умения остават проблем
Мнозинството от работодателите в България определят висшето образование като важно за успешната професионална реализация и не очакват изкуственият интелект да замени кадрите с висше образование на пазара на труда. Практическите умения на новозавършилите висшисти обаче продължават да се възприемат като техен най-сериозен дефицит.
Това показва нов анализ на данни от две поредни социологически проучвания сред работодатели, проведени през 2024 и 2025 г. Анализът е изготвен от Институт „Отворено общество – София“ в рамките на подготовката на Рейтинговата система на висшите училища в България.
Според данните 86% от работодателите определят висшето образование като важно за успешната професионална реализация, а 81% не очакват AI да замени кадрите с висше образование или смятат, че това би се случило само по изключение.
Изследването дава информация за нуждите на бизнеса, оценката на работодателите за младите кадри и нагласите им към ролята на изкуствения интелект на работното място.
Практическите умения – най-слабото място
Работодателите оценяват уменията на новоназначените висшисти по скала от 0 до 10. Най-високо, за поредна година, са оценени чуждоезиковите умения – 6.2. След тях се нареждат професионалните умения: теоретични знания, логическо мислене, работа с текст и данни, боравене с апаратура и софтуер. Те получават оценки между 5.3 и 5.5.
В дъното на класацията трайно остават практическите умения с едва 3.4 точки. Близо до тях се нареждат и аналитичните способности – излагане на аргументи и задълбочаване в проблем, оценени съответно с 4.4 и 4.2.
„Новозавършилите висшисти се справят задоволително с чуждите езици и до известна степен владеят необходимия набор от професионални умения, но най-големият проблем остава липсата на практически опит, който явно не успяват да придобият в достатъчна степен по време на следването си“, коментира д-р Петя Брайнова, автор на анализа.
Изкуственият интелект на работното място
Мнозинството от работодателите не вярват, че изкуственият интелект може да замени техните служители. Отношението обаче се различава според образователното ниво на кадрите.
Почти една трета от работодателите смятат, че служителите без висше образование попадат в рискова група, заменима от AI. При висшистите този дял е около една пета.
Като най-уязвима група на пазара на труда се очертават хората със средно образование. За тях най-голям дял от анкетираните работодатели смятат, че са заменими от AI – 32%, а най-малък дял отговарят, че AI не може да ги замени или би ги заменил само по изключение – 68%.
За сравнение, 19% от работодателите смятат, че хората с висше образование могат да бъдат заменени от AI на пазара на труда, докато 81% са на мнение, че това не е възможно или би се случило само по изключение. При хората с основно образование 25% от работодателите смятат, че те са заменими от AI, а 72% не виждат подобна възможност или смятат, че това би се случило само по изключение.
Какви кадри търси бизнесът?
Изследването показва, че 81% от работодателите, които наемат висшисти, предлагат работа и на новозавършили.
Най-голям дял от анкетираните работодатели споделят, че наемат новозавършили специалисти от професионалните направления „Икономика“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Администрация и управление“, „Информатика и компютърни науки“, „Педагогика“, „Архитектура, строителство и геодезия“ и „Машинно инженерство“.
За успешна реализация на пазара на труда работодателите най-често препоръчват на младежите да учат „Информатика и компютърни науки“, „Медицина“, както и част от посочените по-горе направления. Всички те са сред масовите професионални направления в българското висше образование с над 3000 действащи студенти във всяко от тях.
Четири професионални групи се открояват като особено отворени за наемане на новозавършили кадри без опит: металурзи и машиностроители, медицински и здравни работници, административни служители и техници.
Как работодателите намират кадри?
За поредна година най-голям дял от анкетираните работодатели споделят, че когато имат нужда от кадри с висше образование, най-често наемат хора, които вече познават или са им препоръчани от познат — 54%.
На следващо място като метод за наемане на кадри работодателите използват обяви в специализирани сайтове за набиране на персонал – 49%. Около 17% намират персонал чрез обяви в социалните мрежи или чрез бюрата по труда. Едва 7% съобщават, че се свързват с кариерен център в университет.
Изводи и препоръки
Изследването подчертава, че макар висшето образование да запазва високата си стойност за успешна реализация на пазара на труда, разминаването между академичната подготовка на новозавършилите и реалните нужди на бизнеса остава значително.
„Включването на повече практически обучения, стажове и партньорства между висшите училища и бизнеса може да улесни прехода от образование към заетост и да повиши конкурентоспособността на младите специалисти в страната“, казва д-р Петя Брайнова.
Анализът е изготвен от д-р Петя Брайнова от Институт „Отворено общество – София“ въз основа на данни от социологически проучвания сред работодатели, проведени при подготовката на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2024 и 2025 г. Теренната работа е проведена през май–юни 2024 г. и юни–юли 2025 г. Във всяка от двете вълни чрез онлайн анкета са анкетирани по над 1000 работодатели. Данните са претеглени по географски области и икономически сектори.
Пълният текст на изследването е достъпен на тук.
Рейтинговата система на висшите училища за 2025 г. е актуализирана от екип на консорциум „ИОО-С“, съставен от Институт „Отворено общество – София“ и „Сирма Солюшънс“, по поръчка на Министерството на образованието и науката.
Източник: Институт „Отворено общество – София“, анализ на данни от социологически проучвания сред работодатели, проведени в рамките на подготовката на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2024 и 2025 г.
