Конференция „Образование и бизнес“ събра експерти на оживена дискусия
Конференция на тема „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката” се проведе вчера, 24 март, в София. Организатори на събитието са Bulgaria on Air, онлайн медийната група Investor.bg и Bloomberg, а JobTiger е медиен партньор.
„Бизнесът и образованието трябва да започнат да говорят на един език, бъдещето е там”, заяви на старта на събитието министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова. Тя добави, че образованието не бива да е самоцелно, а да даде знанията и уменията, които са необходими в живота. За постигането на тази цел, проф. Клисарова уточни, че ще има голяма полза от въвеждането на дуална система в средното образование у нас.
Заместник-председателят на БАН проф. Николай Милошев се включи с приветствени думи и отбеляза, че всички са заинтересовани в сферата на науката да идват образовани млади хора. Според него, това което прави една нация нация е качественият човешки материал.
На старта на събитието се изказа и Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той напомни, че образованието винаги е било голяма ценност за българина. Според него обаче, се забелязва една опасна тенденция – 50% от висшистите в България заемат позиции, при които няма нужда от подобно образование. Друг проблем, според г-н Велев е, че твърде много хора се обучават в хуманитарната сфера, а инженерните специалности не се радват на интерес.
Конференцията продължи с презентации и панелни дискусии, в които бяха представени различни гледни точки към проблема за взаимоотношенията между бизнес и образование.
Беше обсъдено как изглежда университетът на бъдещето, в който всичко трябва да се промени, спрямо настоящата ситуация – какво ще се преподава, кой ще преподава, как ще се общува, как ще се преподава, кой, кога и къде ще учи, как ще се финансира всичко това и т.н.
Представители на образованието признаха, че нещата днес се менят толкова бързо, че няма как учащите да бъдат подготвени адекватно за ситуацията след няколко години. Те трябва да се стремят да научат правилните мисловни алгоритми, които ще им позволят след време да решават задачи, за които не са били подготвяни. Същевременно бе признато, че не съществува универсална рецепта за качествено образование, но някои фактори са от решаващо значение за постигането му – целодневна организация в средните училища, предучилищна подготовка, външно оценяване, адекватно заплащане на преподавателите. Изказано бе също и мнение, че образователната система следва да се фокусира върху неща като целеполагане, адекватна самооценка на индивида и придобиване на социални умения. Същевременно бе подчертано, че твърде много българи са десоциализирани, некомпетентни, често ниско грамотни и не са свикнали да поемат кормилото на живота си в собствените си ръце. Отправена бе и критика към бизнеса, който притиска университетите да му „произведат” конкретен служител за конкретна позиция.
Бизнесът също изрази чрез своите представители мнения, гравитиращи около тезата, че образованието у нас е неадекватно, сбъркано като модел и напълно неотговарящо на съвременните тенденции. Споделено бе и притеснението, че образователната система не може да се самореформира, тъй като е неправилно да се мисли, че тези, които участват в изграждането на системата, могат да предложат смислени реформи на и за самите себе си. Някои представители на бизнеса апелираха за крайна практичност на образованието, други контрираха с тезата, че всяка практика трябва да стъпва върху стабилна теоретична подготовка. Отново бе засегната и темата за нежеланието на младите хора да се занимават с приложни технически специалности. Държавните стандарти в образованието пък бяха оценени като напълно ненужни и неадекватни и се изрази мнение, че в образованието има нужда от революция, а не от бавни крачки.
Неправителственият сектор пък гледа на проблемите в образованието много по-генерално. Участниците в конференцията стигнаха до извода, че неговата роля се съсредоточава в полагането на морално-етичната рамка на обучителния процес, задаване на общественозначимите въпроси и алармиране на властта, проследяване на приемствеността между правителствата и различните администрации, експерименти с различни проекти за промяна на средата като иновационен двигател и не на последно място – анализ на образователната система и инвестиция в изследвания повече от всеки друг участник в процеса.
Представителите на медиите се обединиха около позицията за пълна децентрализация на образованието, тъй като то в момента създава една обща функционална неграмост и определиха мисията си като обективен и безпристрастен медиатор в този процес, който представя реалистичните измерения на проблемите.
Общата насока в думите на лекторите и дискутиращите бе, че средното и висшето образование са недостатъчно ефективни, не се подготвят достатъчно релевантни на съвремието ни млади кадри, както и че бизнес и образование често говорят на различни езици. Изведените от дискусиите заключения и препоръки ще бъдат събрани и обобщени, след което в систематизиран и резюмиран вид ще бъдат предадени под формата на отворено писмо към Министерството на образованието и всички заинтересовани институции.
