Уменията, които са нужни в кариерата, а не се преподават

Да сте отличник в университета със сигурност помага, но за съжаление далеч вече не гарантира, че ще си намерите добра работа след това. Висшето образование ви предоставя набор от технически умения и теория, които да са основа за по-нататъшното ви развитие. Но образователната система за момента не успява да преподаде, а и в някои случаи е спорно дали въобще е възможно в сегашния й формат, няколко ключови умения, които са решаващи за кариерното ви развитие. Това са:

• Самопознаването;
• Способността за идентифициране на дългосрочни цели в кариерата и живота;
• Добри комуникационни умения (писмено и говоримо);
• Възможността за интелигентна работа (решаване не на учебникарски проблеми, а на такива от реалната дейност; способност да управлявате времето си ефективно; усещане за бизнес етикет)
• Способността да направите добро първо впечатление;
• Способност да си намерите работа (знания при писането на CV, явяването на интервю, както и нетуъркинг умения).

Проблемите започват от липсата на ориентация на младите хора още от по-ранна възраст и грешният им стремеж да влязат в специалности, които в момента са по-„престижни“, макар дадена област да е прекалено далеч от реалните им интереси. Объркването се задълбочава допълнително с наблягането основно на теорията във висшето образование. Студентите не разполагат с опита, за да навигират сами в кариерния си път. Няма и кой да ги посъветва, защото родителите им са от друго поколение, в което бизнес отношенията, а и самите професии и ключови компетенции са се различавали драстично от днешната ситуация.

По тази причина младите хора трябва да бъдат насърчавани да мислят за своите краткосрочни и дългосрочни цели, и да изберат кариерен път, който се пресича с техните интереси и силни страни. Студентите трябва да проучват организацията, към която биха искали да се присъединят, и да търсят съответствия в интересите и умения за предлаганите позиции.

Промяната обаче не е задача само на обучаващите се. Образователната система трябва да се стреми да предлага повече стажове и практически задачи – неслучайно повечето добри университети в България се стремят да подобрят програмите си точно в това отношение. Така младите могат да експериментират, да бъдат насочвани от ментор, и да научат практически умения по време на работа.

Компаниите също са част от този процес – те трябва да са готови да инвестират в менторство на младите таланти, ако искаме да превъзмогнем все по-притеснителната дупка между способностите на завършващите и нуждите на бизнеса. Стажовете са инвестиция, която има пряк бизнес смисъл.