Урокът, който не ни преподават в училище – как да учим

През целия си живот се променяме и се учим. Като невръстни деца започваме с най-елементарните навици и майчиния език, преминаваме през различните нива на образователната система, а като зрели хора постоянно ни се налага да се усъвършенстваме, за да се движим напред в работата си. Колко по-лесно щеше да бъде, ако можехме да използваме по-голяма част от потенциала на мозъците си! Колко по-лесно щеше да бъде, ако знаехме каква стратегия за ефективност да приложим.

Доклад, публикуван от Psychological Science in the Public Interest, оценява десет техники за усъвършенстване на обучението.

Всеки човек е склонен да мисли, че има свой собствен стил на учене, който е най-ефективен (оказва се, че не е така). Ако искате да преразгледате начина си на учене и да го направите по-ефективен, все пак ще трябва да експериментирате с всяка техника, преди да я отпишете.

Обучение, базирано на елаборационната теория. Задаване на въпроса „защо“ (оценка за ефективност – средна)

Метод, който включва създаване на обяснения защо изложените факти са истинни. Методът е насочен към задаване на въпроса „защо“, а не „какво“ и към задаване на въпроси на себе си, докато работите по дадена задача. За да го приложите, след като прочетете няколко параграфа текст, запитайте се „защо x=y?” и използвайте отговорите си, за да оформите бележки. Методът е добър, защото е прост и всеки може да го приложи. Въпреки това изисква предходно знание в областта, в която учите, за да сте в състояние да си задавате смислени въпроси, т.е. не трябва да сте абсолютно начинаещи. Техниката е ефективна и с оглед на времето, което отнема. Изследване е установило, че този тип учене, чиято цел е новата информация да бъде обработена и по-лесно съхранена, отнема 32 минути, сравнено с 28 минути обикновено четене.

Обяснение за себе си (оценка за ефективност – средна)

Техниката е полезна за научаване на абстрактното. Включва разяснение на това как един човек решава проблеми и ги разбира в процеса на работа, както и какви причини посочва за решенията, които взима. Смята се, че е по-ефективна по време на учене, отколкото след това. Техниката е ефективна както при деца в детската градина, така и при ученици, работещи върху алгебрични формули и геометрични теореми. Също както при елаборационното обучение, обяснението за себе си печели от своята простота, но за разлика от него, този метод удвоява времето, необходимо за изпълнението на дадена задача.

Обобщение (оценка за ефективност – ниска)

Обобщението и воденето на бележки са смятани за полезни при подготовката за писмени изпити, но не и за някои видове тестове, които не изискват от обучаваните да възпроизвеждат информация – като тестовете със затворени въпроси. Обобщаването е оценено като по-малко ефективно от други методи за учене, но е по-полезно от най-честите методи, които учениците използват – подчертаване и препрочитане.

Подчертаване (оценка за ефективност  – ниска)

Любимата техника на мнозина се представя ужасно зле сама по себе си в контролирани условия. Очевидно е защо само подчертаването не върши работа. Същата е и причината да е толкова популярно – не изисква подготовка, не отнема допълнително време или много мислене отвъд усилието текстът просто да се прочете.

Струва си да се отбележи, че това изследване оценява подчертаването като техника, използвана сама по себе си, а не в комбинация с други методи.

Мнемоника с ключови думи (оценка за ефективност  – ниска)

Добре известна мнемонична техника. Запаметяването на информация става чрез свързване на думи и значения чрез асоциации, основани на това как звучи дадена дума и създаване на образи за специфичните думи. Данните показват, че техниката е полезна за запаметяване на информация в краткосрочен план в редица ситуации, например, при научаване на нов език, запомняне на имената и професиите на хора, на научни термини. Въпреки това изглежда, че техниката за запаметяване чрез ключови думи е ефективна само в случаите, при които ключовите думи са важни и материалът съдържа думи, които по своята същност са лесни за запаметяване. Макар че мнемоничната техника с ключовите думи помага за припомняне в кратки срокове, тя се оказва с негативно въздействие в дългосрочен план, в сравнение с механичното запомняне.

Създаване на визуализации за научаване на текст (оценка за ефективност  – ниска)

Експериментите, при които обучаващите се са помолени да си представят ясни визуални образи, докато четат текстове, установяват предимства при запаметяването на изречения, но тези предимствата стават много по-слабо изразени с увеличаването на количеството на текста. Интересно е, че визуализацията е по-ефективна, когато учениците слушат текст, отколкото когато го четат. Предполага се, че самият процес на четене прави по-трудно фокусирането върху визуализациите.

Големият проблем с изследването на образите в представите е, че изследователите инструктират участниците да визуализират съдържание, но не следят дали наистина си представят образи. Според изследванията рисуването и чертаенето не само не подобряват разбирането, а може да се окажат с обратен ефект. В крайна сметка се счита, че визуализациите са по-гъвкави от мнемоничната техника с ключови думи, но са полезни само в определени ситуации.

Препрочитане (оценка за ефективност  – ниска)

Установено е, че препрочитането е много по-малко ефективно от другите техники. Изследването стига до някои любопитни изводи. Масираното четене – препрочитането веднага след прочитането, се смята за по-ефективно от подчертаването и обобщаването за същия период от време. От друга страна, е доказано, че препрочитането след по-дълъг период от време има много по-силен ефект от масираното препрочитане.

Тестове за упражнение (оценка за ефективност  – висока)

На тестовете често се гледа като на необходимото зло в образованието. Оказва се обаче, че резултатите от провеждането на тестове са впечатляващи – установено е, че те могат да удвоят степента на свободно припомняне.

Според проучванията, макар тестовете с възможни отговори да са ефективни, по-ефективни от тях са тестовете с отворени въпроси, в които се изискват по-детайлни отговори. И най-важното, тестовете за упражнение са ефективни, когато вие самите си задавате въпросите.

Как можете да се възползвате от тези факти? Обучаващите се могат да си направят флаш карти с информация (или да използват безплатен софтуер за тази цел). Друг вариант е да използват система за водене на бележки, подобна на системата Cornell, която включва записване на въпроси в колона до записките.

Защо това са добри новини? Защото тестването на наученото отнема по-малко време, в сравнение с препрочитането, например, а е значително по-ефективно.

Материал, разделен на малки части във времето (оценка за ефективност – висока)

Задавали ли сте си въпроса дали е по-добре да учите големите количества информация наведнъж, или да разделяте материала на малки части за по-дълъг период от време. Изследването установява, че оптималното ниво на разпределение на сесиите за учене е през 10-20% от продължителността на времето, за което нещо трябва да бъде запомнено. Ако искате да запомните нещо в рамките на година, трябва да учите поне всеки месец. Ако целта е да запомните нещо за пет години, трябва да планирате да учите на всеки шест или дванайсет месеца. Ако искате да запомните нещо за седмица, трябва да разделите материала и да четете на всеки 12-24 часа. Изглежда, че разпределянето на материала за научаване във времето работи най-добре, когато става дума за обработване на информацията в дълбочина. Добра идея е да се комбинира със самостоятелните тестове.

Има една уловка – случвало ли ви се е материалът за научаване драстично да се увеличи точно преди изпит/презентация/стартиране на важен проект? Много хора попадат в капана на отлагането. Ученето точно преди важното събитие е най-лошият начин за учене, особено когато става дума за дългосрочната памет.

Преплитане на теми (оценка за ефективност – средна)

Чудили ли сте се дали е най-добре да учите темите на блокове, или да ги смесвате, редувайки ги една с друга във времето. За резултатите от този метод има по-малко данни от изследвания, отколкото за останалите. Досега проведеното проучване показва, че разнообразяването на темите е полезно за научването на моторните умения, както и при когнитивни задачи. В тези сфери се говори за 43% подобрение. Освен това е установено, че преплитането на теми е полезно за дългосрочната памет.