40-часова работна седмица – може ли да навреди на мозъка ви, ако сте над 40?
Не си правете IQ тест след пълна работна седмица, ако сте на 40 години или по-възрастни. Може да се разочаровате, предупреждава Georgina Kenyon от BBC.
Ако сте прехвърлили 40-те, повече от 25 часа работа на седмица е възможно да повлияят зле на интелигентността ви, твърди се в ново изследване, публикувано през февруари тази година от изследователи от Melbourne Institute of Applied Economic and Social Research в Австралия. Екипът е провел тестове с четене, модели и памет на повече от 6000 работници на възраст над 40, за да разбере как броят на работните часове на седмица се отразява на когнитивните способности на човека.
25 часа работа на седмица (непълен работен ден или три дни на седмица) е оптималното количество време за труд, което подпомага когнитивните функции. Работенето по-малко часове е вредно за бързината на мозъка както на мъжете, така и на жените, казва се още в изследването.
Работата може да стимулира мозъчната дейност и да помогне за поддържането на когнитивните функции на по-възрастните служители, обяснява изследователят Colin McKenzie, професор по икономика в Keio University в Токио.
„В същото време прекалено дългото работно време може да предизвика изтощение и физически и/или психически стрес, който потенциално да увреди когнитивните функции.“
Защо точно 40 е преломната възраст за ума?
Според McKenzie нашата „флуидна интелигентност“, т.е. колко добре обработваме информацията, започва да се понижава на около 20, а „кристализиралата интелигентност“, под която той разбира способността да използваме уменията, знанието и опита си, започва да намалява след 30-годишна възраст. McKenzie казва, че като навършат 40, повечето хора се представят по-зле на тестовете за памет, при разпознаването на модели и в упражненията за бързина на ума.
Последните открития на McKenzie са важни, особено предвид факта, че много държави вече увеличиха възрастта за пенсиониране, отлагайки момента, в който хората имат необходимите условия за получаване на пенсия.
„Работата е нож с две остриета, тя може да стимулира мозъчната дейност, но в същото време дългите работни часове и задачите от определен тип могат да причинят преумора и стрес, което да увреди когнитивните функции“, казва той.
Науката зад твърденията
Заключенията на McKenzie предполагат, че въпреки че икономиката сега ни принуждава да работим много по-дълго, отколкото в предишните поколения, на биологично и емоционално ниво умовете ни може и да не са създадени за натоварването и повторението на работата от 9 до 5, пет дни в седмицата, когато сме над 40.
Предишни изследвания са показали, че служителите на различна възраст, работещи извънредно, могат да страдат от хроничен стрес, когнитивни увреждания, а също и психични заболявания. Едно проучване от 1996, проведено в Boston University School of Public Health, показало, че извънредната работа има неблагоприятно въздействие върху менталното здраве на служителите в автомобилната индустрия, например на работещите на поточна линия във фабрика.
Изследването на McKenzie се различава с това, че неговият екип е открил, че подобни здравни и когнитивни проблеми могат да се появят на много по-нисък праг, отколкото преди се е смятало – при хора над 40, работещи със стандартно работно време, а не извънредно.
Негативните ефекти на стреса върху ума са добре документирани в неврологичните изследвания. Стресът се отразява на когнитивните функции основно чрез хормоните в мозъка, по-специално, чрез стероидните хормони и хормона на стреса – кортизол, който от своя страна влияе на краткосрочната памет, концентрацията и рационалното мислене.
Защо 40 е повратна точка? Може би има и други фактори.
Екипът на McKenzie търси отключващите фактори, които стоят зад изследването, като например периодите, в които много зрели хора, освен че работят, трябва да се грижат поне за един друг човек – дете или възрастен родител.
Това създава втора работа след работата – ситуация, в която човек рядко успява да си почине. Според проучване, проведено от Националния алианс за осигуряване на грижи на САЩ през миналата година, типичният болногледач е 49-годишна жена с постоянна заетост, грижеща се за 69-годишна жена, която е роднина, нуждаеща се от грижи заради дългосрочно заболяване. По-младата жена се грижи за своята роднина средно по четири години, прекарвайки 24.4 часа на седмица в тази роля, извън работата си и останалите си семейни задължения.
Факторът на съня
Сънят също има значение за способността да издържим цяла седмица на работа. Доскоро специалистите с високи постижения се хвалеха, че спят по малко. Margaret Thatcher, например, винаги е казвала, че може да работи ефективно, когато спи само по четири часа на нощ – макар че архив от видеоматериали я улавя да дреме през деня. Arianna Huffington, главен редактор на Huffington Post, също твърдеше, че спи по четири часа на нощ, докато не осъзна, че е лошо за здравето ѝ, а сега нарича лишаването от сън „новото пушене“.
По колко часа трябва да спим? Националната фондация за съня на САЩ препоръчва не по-малко от седем часа сън на нощ за хора над 26 години.
Ученето и паметта зависят от съня и отдиха, припомня Karl Ericsson, професор по психология във Florida State University. Изследването на McKenzie не противоречи на изследванията на Ericsson, а напротив.
„Спокойният сън е от ключово значение за високите нива на производителност“, казва Ericsson.
Не съществуват универсални решения
Проучванията на Ericsson също подкрепят предпоставката на McKenzie’s, че 40-часовата работна седмица не е най-доброто за постигане на отлично представяне. Изследването на Ericsson не се фокусира върху възрастта, а разглежда общия брой часове за оптимална продуктивност на ден и на седмица.
„Открихме, че експертите с високи резултати се ангажират в практиката си за 21-35 часа на седмица, но не повече от пет часа на ден“, казва ученият.
„Разполагайки с пълната свобода да работят, тези лица не отделят повече време от тези седмични стойности, което предполага, че този размер на усилията се счита за оптималния за тях.“
Нуждата да се работи
Хубаво е да обсъждаме колко по-добре ще бъде, ако можехме да работим по по-малко от 40 часа на седмица в офиса, но това не е валидно за всички ни – за много хора, които се нуждаят от доходи, за да оцеляват, не е приложима финансова опция. Освен това много хора над 40 не биха искали да работят по-малко от 40 часа на седмица, дори да имат тази възможност, казвайки, че работата им дава необходимите стимули, и наричайки изследването преувеличено.
Richard Salisbury, 58, който живее в близост до Сидни, Австралия, е един от тях. Той е работил на пълно и непълно работно време, за себе си и за фирми като IT мениджър, но отхвърля минималистичната идея, че по-малкото е повече.
Salisbury казва, че с годините е натрупал опит и дори с минаването на времето му е по-лесно да се справя със задачите си. Намира идеята за 25-часовия праг за смехотворна и не открива негативно въздействие на 35- или 40-часовата работна седмица върху хората, с които е работил.
Penny Evans, 50, политически съветник в благотворителна организация в Лондон, работи четири дни на седмица, но е работила и по 25 часа, т.е. по три дни.
„Три дни на седмица са чудесни за баланса между работа и личен живот, особено ако имате деца вкъщи“, казва тя и добавя: „Четири дни на седмица означава, че се чувствам почти напълно свързана с екипа си, но имам допълнителен почивен ден, който ми памага да се справя с останалите си отговорности.“
Според Evans ключът е в гъвкавостта. Трудно е да се каже кой е перфектният брой часове за работа. Когато е била млада и напълно отдадена, с минимални други отговорности, казва тя, се е чувствала чудесно да работи неуморно, но не е сигурно какво би било чувството сега, когато темпото постоянно се забързва с напредъка на технологиите.
В миналогодишното издание на Britain’s Healthiest Company awards, които бяха подкрепени от University of Cambridge в Обединеното кралство, фирми за спортни стоки, фармацевтични и IT компании оглавиха списъка на най-здравословните фирми. Всички те позволяват на служителите си време далеч от бюрото и възможност да останат физически здрави. Гъвкавото работно време в някои от тези фирми позволява на служителите да си тръгват от работа рано, а други осигуряват курсове по гимнастика в обедната почивка.
Carol Black, директор на Newnham College, University of Cambridge и председател на консултативната група за Britain’s Healthiest Company, не е убедена, че по-възрастните работници се нуждаят от по-малко работни часове на седмица, за да функционират добре. Според нея: „Най-важното нещо за работата е да е „добра работа“. Ако е добра, няма значение дали е на пълен, или непълен работен ден.“