Как да започнете да харесвате пътуването до работа

KDOIQSH4ZW

Мразите да пътувате до работа и обратно? Значи го правите грешно, пише Mark Johanson от BBC.

Jessica Patch е имала повече от една причина да приеме предложението за добре платена работа в сферата на рекламата в Сан Франциско. Компромисът: около 90 километра шофиране до офиса, което понякога означава да пътува с кола по четири часа на ден. Patch слушала подкастове, за да убива времето, включила се в терапевтични курсове по радиото, за да се освободи от стреса, но казва, че напрежението от протяжното пътуване след дълъг работен ден напълно разрушава тялото ѝ.

На 35 г. тя е развила стомашни проблеми, свързани със стреса, има депресия, проблеми със зачеването и прищипани нерви в долната част на гърба от седенето зад волана.

След 9 месеца на тази работа тя подава предизвестие, напуска работа и започва да работи на свободна практика в сферата на дизайна и фотографията – нещо, което може да прави от вкъщи (макар и с по-ниско заплащане). Очаква първото си дете през октомври.

Patch определено не е сама в преживяването на негативни ефекти от дългото пътуване до работа.

„Пътуването е стресово, а стресът води до всякакви видове странични ефекти за здравето“, обяснява Iain Gately, автор на книга по темата. „Мисля, че много от нас усещат това непреодолимо чувство на безсилие по отношение на пътуването, защото сме заседнали във влака или в задръстване с колата и няма какво да направим по въпроса.“

Трябва ли пътуването да влияе толкова зле на благосъстоянието ви?

Проучванията от Гана до Германия показват, че нарастващото разстояние между местоработата и дома ни водят до бърнаут, лоши навици за сън, социална изолация и дори до емоционални проблеми на децата на работещите далеч.

Анализ на резултатите от проучване, свързано с употребата на времето в САЩ помага да се определи количеството на отрицателните последици. Всяка минута, прекарана в пътуване, се свързва с намаляване на времето за упражнения с 0.0257 минути, с намаляване на времето за подготовка на храна с 0.0387 минути и с намаляване на времето за сън с 0.2205 минути. Изводите: годишно някой, който пътува по 15 часа всяка седмица, за 50 седмици губи по час и половина сън всеки ден.

По-нови изследвания смело твърдят, че пътуването може да се окаже важен буфер за разделяне на личния живот от работата. Разбира се, налице е основен проблем, който ни пречи да се възползваме от предимствата на пътуването до работното място. Проблемът сме самите ние. Възможно ли е да не използваме времето си за пътуване по начина, по който трябва?

Пътуване до работното място с план

Международен екип от учени изследва 225 служители на голяма медийна фирма в Лондон по-рано тази година и откри, че колкото по-дълго пътуват до работа, толкова по-малко щастливи и емоционално удовлетворени са от работата си. Тази негативна взаимовръзка между времето за пътуване и удовлетворението от работата не съществува за хора, които се целят по-високо по отношение на един показател: самоконтрол.

Jon Jachimowicz , докторант в Columbia Business School в Ню Йорк и съавтор на доклада „Пътуване до работа с план“, обясни, че по-нататъшните изследвания и от двете страни на Атлантика показват, че „хората с по-високи нива на самоконтрол е по-вероятно да се ангажират с целево ориентирано проучване на път за работа.“

Това означава, че простият акт на мисловно планиране по време на пътуването е от голямо значение. Хората с по-добър самоконтрол могат да си задават серии от въпроси по време на сутрешното пътуване до работа. Например: Какво трябва да направя днес? Как това се вписва в задачите през тази седмица? Ще се отрази ли на общите ми кариерни цели?

Изследването показва, че по този начин за няколко минути всеки ден по време на сутрешното пътуване тези хора се подготвят по-добре както психологически, така и темпорално за прехода от домашната роля (баща, майка или съквартирант) към служебната роля (като шеф, подчинен или колега) и, следователно, съобщават за по-редки усещания на стрес или бърнаут.

Макар че хората с повече самоконтрол го правят съвсем естествено, Jachimowicz казва, че това е „стратегия, достъпна за всеки“.

Погрешно търсене на уединение

Макар че тези от нас, които не шофират до работа, могат да намерят време да четат или да отговарят на имейли, докато пътуват, се оказва, че самотният и необщителен начин, по който се държим в транспортните средства, може да бъде вреден.

Защо? Хората, които пътуват с обществен транспорт, обикновено прекарват в път много повече време от тези, които шофират (в Канада статистиката сочи, че това време е с 81% по-дълго – 41 минути на ден). Освен това има допълнителен стрес от придвижването с група от непознати в претъпкана среда.

При обикновени условия допускаме хората най-много на ръка разстояние до тялото си, но пътуването с публичен транспорт нарушава почти всяко правило на социалната ангажираност. В своята книга Gately отбелязва, че много често пътуваме в условия, които биха били счетени за нехуманни за добитък, особено в градове като Токио, Пекин или Москва, където транспортните системи са едни от най-натоварените в света. Защо тогава повечето пътници нямат против непознатите да нахлуват в личното им пространство?

„Всъщност не се отнасяме към хората като към хора“, обяснява Gately. Отнасяме се към тях, сякаш са част от обзавеждането и това ни дава възможност да минем, без да взаимодействаме с тях, както бихме направили в нормални обстоятелства.“

Това може и да ни помага да се справим с пренаселеността, но изследването показва, че може да бъде част от причината пътуванията да са толкова стресиращи. Nicholas Epley, професор по бихейвиористика в University of Chicago, казва, че е налице социален парадокс, който се появява в метрото, автобусите и влаковете по света всяка сутрин, когато пътниците погрешно търсят усамотение.

„Хората са склонни да мислят, че останалите не са толкова социални и че ако започнат разговор, ще е неприятно, но това е, което пътниците не разбират,“ казва Epley. „Онова, което научихме от експериментите си, е, че най-високата цена на пътуването до работа – нещастието, което се появява в почти всяко проучване – може да изчезне просто като говорите с непознат.“

Epley казва, че хората са изключително социални животни, които копнеят за връзка, макар че значително подценяваме заинтересоваността на непознатите да говорят с нас. Средностатистическият участник в скорошно изследване, проведено в обществения транспорт на Чикаго, вярва, че едва 40% от пътниците биха се впуснали в разговор. Реалната цифра: 100%.

Epley предлага поемането на инициативата да става с комплимент или наблюдение, което да разчупи леда. Изводите от неговите експерименти са, че „и екстровертите, и интровертите щяха да бъдат изненадващо по-щастливи, ако бяха съвсем малко по-социални, отколкото са в момента.“

Свързани публикации