Как работи паметта и как да я тренираме?
Обърнете поглед назад към ярък спомен. Сетихте ли се? Сега се опитайте да си припомните какво сте обядвали на този ден преди три седмици. Защо вторият спомен не е така силен? Защо помним едни неща, а други – не? Защо спомените избледняват? Катрин Йънг разяснява основните факти, необходими за разбирането на начина, по който паметта работи.
Как се създават спомени? Когато преживявате нещо, преживяването се преобразува в електрически импулс, който се движи по мрежа от неврони. Информацията първо се озовава в краткосрочната памет, където е достъпна до няколко минути. След това се пренася в дългосрочната памет – в части от мозъка като хипокампуса, и накрая, към няколко „склада“ в ума ви.
Връзката между невроните в мозъка се осъществява чрез синапси, които използват специални невротрансмитери. Ако два неврона комуникират отново и отново, се случва нещо забележително – ефективността на комуникацията помежду им се увеличава. Този процес е наречен дългосрочно потенциране и е смятан за механизъм, чрез който спомените се съхраняват за дълги периоди от време.
Каква е причината за несъвършенствата на паметта? Защо забравяме? Как се изгубват спомените? Възрастта е един от факторите. Колкото повече остаряваме, толкова повече синапсите ни отслабват и става по-трудно да възвръщаме спомените си. При смаляването на мозъка хипокампусът губи 5% от невроните си на всеки 10 години. Възрастта се отразява и на умението ни да създаваме спомени. Спомените се формират най-вече когато внимаваме, когато намираме информацията за смислена. Менталните и физически проблеми, които се влошават с напредването на възрастта, се отразяват на способността ни да се концентрираме.
Хроничният стрес е друга причина за отслабването на паметта. Депресията също оказва влияние върху паметта: с 40% по-вероятно е хората, страдащи от депресия, да развият подобни проблеми. Ниските нива на серотонин карат страдащите от депресия да обръщат по-малко внимание на новата информация в настоящето, като се фокусират над тъжните събития в миналото. Изолацията е друг враг на добрата памет. Възрастните хора, които имат по-активен социален живот, имат по-малко затруднения да възстановят спомените си.
Какво да предприемете, за да запазите спомените си? Бъдете физически активни. Увеличеното кръвоснабдяване към мозъка помага. Хранете се пълноценно. Мозъкът се нуждае от разнообразни хранителни вещества, за да функционира правилно. Тренирайте ума си. Предизвикателствата за ума – като научаването на нов език, са най-добрата защита срещу проклятието на забравата.
