Кара ли ни хроничният стрес да оглупяваме?
Стресът невинаги е лошият герой в разказа. Понякога той е двигателят, който ни кара да се фокусираме и да се борим с всички сили за победа. Така е в състезателните спортове и при някои публични изяви. От друга страна, неведнъж сме напомняли за ударите, които стресът нанася на здравето ни. Предупреждавали сме за увеличения риск от сърдечни болести при стресираните на работното място. Това са вреди за тялото. А как влияе стресът на ума?
Истината е, че ако искате да запазите ума си свеж, не трябва да допускате хроничният стрес да стигне до вас. Ако напрежението се превърне във всекидневие, рискувате да намалите капацитета на ума си или казано най-просто, да оглупеете трайно, категорични са учените, благодарение на които разполагаме с научно обяснение на случващото се.
Събуждате ли се уморени? Чувствате ли се раздразнителни, претоварени, изолирани? Често ли се променя настроението ви? Забравяте ли малки неща? Не се тревожете, най-вероятно сте твърде стресирани и това ще отмине.
Ако не отмине обаче, сте изправени пред проблем. Непрекъснатият стрес променя мозъка ви. Хроничният стрес се отразява на големината на мозъка, на неговите структура и функции. Научното обяснение е следното. Стресът започва с оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза или поредица от взаимодействия между мозъка и ендокринната ви система. Когато умът ви долови стресова ситуация, тази ос се активира и се освобождава хормон, наречен кортизол, по-известен като хормон на стреса. Той е отговорен за незабавната ви реакция, но високите му нива за продължителен период от време са опасни.
Хроничният стрес увеличава активността и броя на невронните връзки в амигдалата или центъра на страха в мозъка. За сметка на това с повишаването на кортизола се влошават електрическите сигнали в хипокампуса, свързан с ученето, спомените и контрола над стреса. Това не е всичко, кортизолът може да накара мозъка ви да се смали, буквално. Освен това убива синаптичните връзки между невроните, предизвиква смаляване на предния челен дял на мозъка, асоцииран с типове поведение като концентрацията, взимането на решения, преценката и социалната интеракция, а така също намалява броя на клетките, произвеждани в хипокампуса.
Всичко това означава, че хроничният стрес ще доведе до трудности при учене и запаметяване и се оказва предпоставка за депресии и дори за болестта на Алцхаймер, като ефектите могат да ви се отразят на ДНК ниво. Доказано е, че устойчивостта ни към стреса се повлиява още в най-ранна възраст, когато настъпват епигенетични промени (засягат начина, по който гените се проявяват, без да засягат самите гени). Изненадващо, тези промени се оказват наследствени.
Накратко, последствията от хроничния стрес са опасни и за мозъка, и за тялото ви; и за вас, и за поколенията след вас. Поемете контрол над стреса, преди стресът да е поел контрол над мозъка ви. Два добри начина за противодействие са упражненията и медитацията. Усмихвайте се повече и го карайте по-полека. Успешните хора са здрави.
