Кога небрежното работно облекло е твърде небрежно
Откакто дънките и суитчърите станаха все по-често срещани в офисите, онези, които прекрачват границата между небрежност и немарливост, могат да причинят повече проблеми на фирмите, които искат да насърчат професионалния си имидж. Да се върнем ли към официалността? Или да се търси по-балансирана линия на поведение по отношение на външния вид?
По-старите служители не са щастливи. „Можете ли да повярвате, че носят това?“, обръщат се към изследователката Laura Sherbin членове на група от професионалисти над 30 години, работещи в Силициевата долина. Разбира се, този коментар се отнася до по-младите им колеги. Дрескодът на 20-годишните се чете на първо място като липса на уважение към работната среда.
Много фирми оставиха в миналото политиката за изискване на формално облекло, като дадоха повече свобода на служителите си при избора на дрехи. Тази тенденция на всекидневно, небрежно обличане обединява различни точки по света и различни индустрии. Банкерите и юристите все по-често разхлабват вратовръзките си, а суитчърите са станали стандартни за технологичния свят.
Ако преди можеше да се говори за два различни живота на облеклото – личен и професионален, то сега нещата се размиват. Освен това облеклото на някои служители е твърде небрежно – толкова небрежно, че влияе негативно на имиджа на фирмите, за които работят, особено на такива фирми, които все още считат, че професионалният вид на работното място е сигнал за компетентност за клиентите им.
Неслучайно има много вериги по света, които държат на униформите, въпреки че обмислят да направят правилата по-гъвкави. Съображенията за впечатлението, което облеклото създава, са водещи за компании, чиито служители се срещат лице в лице с клиентите и предлагат фирмените продукти пряко. Понякога оценката на клиента зависи най-вече от техния външен вид, а не толкова от продукта.
Колкото по-флуидна е корпоративната политика по отношение на облеклото, толкова повече отговорността да се направи добър избор пада върху работника. Вече никой не казва кое е приемливо и кое не. Призивът към служителите е да се обличат „подходящо“, но за различните хора това означава различни неща. Винаги се съдим взаимно според външния си вид. Ако има определени изисквания, защо не си кажем, вместо изборът на дрехи да се превръща във всекидневен тест и в материал за вицове?
Без политиката за облеклото мениджърите трябва да носят бремето при поставянето на границите. Определянето на това кое е приемливо не е лесна задача, странно е и може да предизвика всякакви неловки ситуации, особено между половете или при сблъсъка на различни култури. Когато липсват граници, решението за облеклото се превръща в трудност, защото всеки се стреми да се впише в екипа и би се съобразил с избора на останалите, т.е. отново няма да е напълно свободен в избора си.
Вместо проблемът с неподходящия, разпуснат вид на служителите да се реши с въвеждане на строг дрескод, включващ сако и вратовръзка, експертите съветват изискванията да бъдат съобразени с фирмената култура. Ако в решението вземат участие повече хора, това ще помогне също за изясняването на това към какъв имидж се стремят компанията и нейният екип. Ако имате магазин за сърфове, няма да е проблем служителите ви да са по тениски и къси панталони, нали?
Направете темата за облеклото част от по-обширния разговор за фирмените цели, присъствието и комуникацията. Това ще я постави в подходящ контекст и служителите няма да се обличат по даден начин само защото така трябва.
