3 вдъхновяващи заглавия (2-ра част)
Тази седмица в конкурса ни „Книгата, която ме вдъхновява” има отново доста предложени заглавия. Някои от тях са по-добре познати от други, но така или иначе, щом една книга е номинирана, значи е важна за някого. Гласувайте, както повелява вкусът ви, но си отбележете тези три заглавия, които подбрахме за по-задълбочено вглеждане. Не казваме, че са по-добри от другите, просто са интересни и привлякоха вниманието ни.
Херман Хесе е немско-швейцарски писател, живял и творил между 1877 и 1962 г. През 1896г. се появява първото му отпечатано стихотворение. През 1904 г. той напуска последното си работно място и до края на живота си се издържа от писателската си дейност. Хесе пътува много по света, а личният му живот е осеян от драматични отношения и нещастия. Той наблюдава със загриженост настъпването на националсоциализма в Германия и публично се обявява в защита на известни евреи, преслeдвани от нацистите, а през 1933г. помага на Бертолт Брехт и Томас Ман да напуснат Германия. Въпреки това, към него се отправят упреци, че подкрепя нацизма, тъй като не е обявил ясна и недвусмислена политическа позиция. В момента две известни произведения на този значим автор участват в конкурса ни „Книгата, която ме вдъхновява”.
„Степният вълк” е десетата книга на Хесе и е издадена за пръв път през 1927 г. Тя се фокусира върху живота и съдбата на един интелектуалец на средна възраст и съчетава автобиографични и психоаналитични похвати. Главният герой Хари е човек, в плен на своята неспособност да се впише в ежедневието, обикновените хора и буржоазното общество като цяло. Хесе споделя в едно издание от 1960 г. на книгата, че това е „най-често и най-изявено неразбраната” му творба. „Степният вълк” е посрещана през годините с различни критики и неодобрения. Въпреки всичко, това си остава едно от най-познатите заглавия на писателя.
„Игра(та) на стъклени перли” е най-известното и добре познато произведение на Херман Хесе. Книгата е публикувана за пръв път през 1943 г. За този текст е наистина трудно да се пише. „Игра(та) на стъклени перли” е философско-есеистичен роман, въведение в хуманистичната култура. Книгата е посветена на човешкия дух, този неуловим с научни методи екстракт на човечеството. Четенето й изисква сериозно интелектуално напрежение и истински интерес към „класическото” в изкуствата. Писателят Томас Ман е сериозно впечатлен от творбата и пише за нея: „Сега, когато видях цялото произведение, почти се изплаших от сродството му с това, което така поглъщаше и мене. Същата идея за измислена биография с отсянка на известна пародия. Същата връзка с музиката. И тук имаме критика на културата и епохата…”. Ако сте склонни към самовглъбяване, дълбоки рефлексии и философичност, има вероятност тази книга да докосне важни струни в сърцето ви.
Дъглас Адамс е британски писател и драматург, който добива световна известност с книгата си „Пътеводител на галактическия стопаджия”. Той е роден през 1952 г., за жалост умира твърде млад – през 2001г. Адамс е бил известен природозащитник, любител на спортни автомобили и убеден атеист. Както може да се убедите сами, той е високо ценен не само от читателите си, но и от значими мислители на съвремието – известният биолог Ричард Докинс посвещава книгата си „Делюзията Бог“ на Дъглас Адамс, пишейки „Науката изгуби приятел, литературата изгуби светило, планинската горила и черният носорог изгубиха доблестен защитник.“
„Пътеводител на галактическия стопаджия” е книга-култ. Милиони хора се „кълнат” в нея и я намират за истерично смешна, но и много прозорлива в известен смисъл. Първоначално, концепцията стартира като радио комедия през 1978 г., но бързо се превръща в книга с четири продължения. Две теми от книгата се повтарят много често от феновете на Адамс и винаги предизвикват смях. Едната е за знаменития отговор на въпроса за смисъла на живота, изчислен от мощен компютър като „42”. Другата е за хавлията и нейните безкрайно много предназначения. „Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.”
„Пътеводителят” е книга, която и да не ви допада, не е лошо да прегледате, защото с времето се е превърнала в модерна класика и извор на много споделяни в общественото пространство шеги.
Разбира се, гласуването на седмичните литературни предложения в конкурса ни „Книгата, която ме вдъхновява” е въпрос на лични предпочитания. Тук просто се опитахме да фокусираме вниманието ви върху три творби, които намираме за вдъхновяващи. Ще се радваме, ако се включите с номинации и гласуване за всяка книга, която ви допада.
