Ася Кулева: „Съвременната литература не се е появила на пусто място. Тя продължава традициите“
В инициативата „Книгата, която ме вдъхновява“ вече 10 седмици ви запознаваме с вдъхновяващи заглавия и вдъхновяващи хора. Днес се срещаме с един от новите български автори. Нейното име е Ася Кулева и е автор на „Марципаненият чехъл“, заглавиe, което зае своето място сред тридесетте най-вдъхновяващи книги на нашето време. А ето и какво споделя самата Ася за себе си:
Живея и работя в родния си град Русе. Една жена, вече навлязла в по-добрата половина от живота си, преподавател по немски език, с публикации в различни области – от литературна критика, с която започнах на времето, до теория и методика на чуждоезиковото обучение и на извънкласните дейности на учениците. Имам щастието да работя в Математическа гимназия „Баба Тонка” – град Русе и да общувам със страхотни деца.
Събрах кураж да пиша проза (и драма) сравнително късно. А може би не толкова куражът е определящ, а по-скоро натрупаният житейски опит. Давам си сметка, че това нямаше как да случи по-рано. Не правя трагедии от това – „има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето: време за насаждане, и време за изкореняване на насаденото; време за раздиране, и време за шиене; време за мълчание, и време за говорене…” (Еклисиаст)
Какво ви вдъхнови да пишете книги?
Писател е силно казано за мен. В крайна сметка досега съм издала само един роман – „Марципаненият чехъл” („Жанет 45”). Обикновено цитирам Б. Христов :… моя милост е слугата неподстриган, който помита пода в храма на изкуството.
Така че смятам себе си просто за пишещ човек, който, наблюдавайки отстрани, разплита, вплита, преплита и сплита наново нишките на историите, които се тъкат около него. Шарената черга мами, изкушава и предизвиква с въпроса: А какво би станало, ако… И вече няма връщане назад. И обидната липса на логика в живота ни се „преглъща” някак по-лесно. Човекът на света е само страноприемница на нещата, е казал някога Лиецзъ. В невероятни светове – не само в един свят! – живеем. Трябва просто да отворим сетивата си за тях. Пиша с душата си, тя е по-окàта от очите и сама намира и сюжета, и стила, и всичко останало.
Какви книги четете вие самата?
„Майстора и Маргарита” на М.Булгаков си остава недостижима – това е Романът (с главна буква) на ХХ век. Ще добавя Маркес, Амаду, Исабел Алиенде, накратко магическият реализъм си ми е слабост. Любопитни открития правя в съвременната турска литература без претенции да я познавам отблизо, т.е. в това, което се превежда у нас.
Кои книги бихте препоръчали на читателите?
Връх в новата българска литература за мен е Емилиян Станев. След прочита на „Антихрист” човек не може да остане същият. Нямаме друг автор, осмелил се не да надникне, а да се спусне в бездната на човешката душа. И да стигне неизбежно до прозрението, че човекът се оказва незащитим. И няма как да ти помогне каквато и да било философия, какъвто и да било тренинг за позитивно мислене. Земетръсна книга. Извън скалата. Такава е и „Бесове” на Ф. Достоевски. Как след такива книги да посегнеш към Ст. Майър или Дж. Роулинг? Това са първите имена, които ми изплуваха в момента. Добре, реших се, посегнах и… И после се върнах в уютната компания на Бегемот, Азазело, Коровиев, там, където Анушка вече е разляла олиото… („Майстора и Маргарита”) Съвременни български автори съзнателно не посочвам. Не че няма стойностни книги, напротив. Но малко или много те си имат своя пиар – къде добър, къде не толкова. Но все пак го имат. С такъв обаче не разполагат писателите, които вече не са сред нас. За тях да напомняме. Да не забравяме и тях да четем. Вижте, съвременната литература не се е появила на пусто място. Тя продължава традициите. И всеки автор малко или много е повлиян от своите предшественици. В което няма нищо лошо, разбира се. Самият Достоевски признава, че е излязъл изпод шинела на Гогол. Аз пък си признавам, че обичам да седя под манастирската лоза и че ми се услажда онази чорба от греховете на отец Никодим (Елин Пелин). И не само това. С доня Исабел харесваме един и същи тип мъже и ценим отношенията с вкус на карамел (Исабел Алиенде „Ева Луна”). С доня Флор готвим ватапа с много джинджифил, люта чушка и фъстъци – да топли сънищата ни? Никога не са ми трябвали джинджифил и фъстъци; достатъчни бяха езикът, приказката, устните, нежността…(Жоржи Амаду „Доня Флор и нейните двама съпрузи”) Ще направя едно последно признание и сменяме темата: Никога и при никакви обстоятелства не разговарям на „ти” с Бегемот, макар че преди доста време двамата пихме брудершафт 🙂 Тогава той измърка в ухото ми: Приятно слышать, что вы так вежливо обращаетесь с котом. Котам обычно почему-то говорят „ты“, хотя ни один кот никогда ни с кем не пил брудершафта.” (М. Булгаков „Майстора и Маргарита”)
Да поговорим за отношенията с читателите…
Интригуващи, с други думи любовни 🙂 С много страст и взаимност, но и с достатъчно въздух за дишане. Какво имам предвид ли? Както всяка друга връзка и тази има нужда от моменти на отдръпване – за да не се задушим взаимно, а и да не си омръзнем бързо – бързо. Извънбрачни, безбрачни, отвъдбрачни отношения – няма значение как ще ги наречем. Знай, читателю, че държа на любовната връзка без рутината на ежедневното общуване и бърборене до изхабяване, което се случва обикновено в онзи съюз докато смъртта ни раздели. И не си мисли, че съм ти изневерила. Нищо подобно! Скоро, много скоро, надявам се, ще се срещнем отново. Хм, прозвуча почти като закана… Но какво пък – който не рискува, той не пие шампанско 🙂
И не забравяйте, че гласуването за подреждане на финалния Топ 30 е вече отворено. До 26 октомври, ще можете да гласувате за заглавието, което смятате за най-вдъхновяващо от любимите 30. Именно вашите гласове ще подредят финалната класация. А на 1 ноември ще обявим както всички 30 заглавия, които бяха седмични финалисти през изминалите 10 седмици, така и първите 3 най-вдъхновяващи книги за съвременния български читател.
Сега всичко е във ваши ръце. Нека видим кои са книгите, които носят най-много вдъхновение и си заслужава да бъдат четени, препрочитани и препоръчани!
