Ефектът на „златната рибка“ или защо мозъкът ни пречи да работим
Вероятно не си давате сметка, но мозъкът ви работи срещу вас. Твърде често и твърде упорито.
Помислете си – колко пъти ви се е случвало по време на събрание да се опитвате да се съсредоточите, само за да паднете жертва след пет минути на изгарящото желание да си погледнете Фейсбук профила?
А всички онези случаи, когато от вас се искат 5 продуктивни идеи, но на вас не ви хрумва в момента нито една смислена?
Причините за тези проблеми са от различно психологическо естество, но резултатът неминуемо е еднакъв – ниска продуктивност и трудности в работния процес. Неща, които не са за харесване. Но, щом диагнозата веднъж е поставена, лечението често е някъде наоколо. Именно за един проблем от подобно естество и неговото изкореняване ще кажем няколко думи днес.
Ефектът на златната рибка
За жалост, не става дума за прословутата златна рибка от вицовете, която изпълнява желания. Ефектът е наречен всъщност на аквариумната „златна рибка“, която, твърди се, демонстрира способност за концентрация от около 9 секунди. Каквото и да се случва, рибката не може да се фокусира за повече време.
Ето и още един интересен факт – според изследване на Microsoft, способността за съсредоточаване у хората е максимум 8 секунди. (През 2000 г. стойността е била засечена на нива от около 12 секунди.)
Проблемът е очевиден – златната рибка може да остане концентрирана по-дълго от съвременния човек.
На какво се дължи всичко това? Безкрайно свързаното ни от технологии общество ни държи в такова състояние на постоянно сензорно претоварване и толкова системно ни пробутва всякакви дигитални уведомления, че изведнъж нямаме възможност да се потопим за дълго в нищо сериозно.
Как пречи това на работата ни?
Постоянното писане и отговаряне на мейли, участието в няколко чата едновременно и реалните разговори с хората около нас до такава степен ни отнемат време и ни изтощават в рамките на работния ден, че в 18 ч. списъкът ни със задачи е по-дълъг, отколкото е бил сутринта.
Заблуда е, че можем да преодолеем тази трудност, ако се отдадем на многозадачен режим на работа (мултитаскинг). Проучванията сочат, че това е твърде рядка способност, която е по силите едва на 2% от хората.
Как да победим разсейването?
Изследване на специалисти от университета в Рочестър доказва, че онова, което успявате да заглушите, е също толкова важно за мозъчната ви ефективност, колкото и онова, което успявате да „попиете“.
Хората с висок IQ са най-надарените, по отношение филтрирането на фоновите дразнители. Това означава, че умните хора са добри в потискането на информация, която е маловажна за изпълняваната задача.
За нещастие, много хора не са надарени в тази област, но пък за щастие, въпросната способност може да се тренира. До такива изводи е достигнал клиничният психолог Бен Михаелис в книгата си „Your Next Big Thing: 10 Small Steps to Get Moving and Get Happy“.
Ключово е да започнете с малки стъпки. Определете си един период ежедневно, в който да се отдадете само на една задача и да игнорирате всички дразнещи и отвличащи ви стимули. Например – пет минути. Ако не стане с пет минути, пробвайте с една минута или дори, с 30 секунди, казва Михаелис. След това трябва постепенно да прибавяте същите малки периоди към първоначалния. Преди да е изтекло твърде много време, ще се дисциплинирате доста успешно и вероятно ще победите постоянното желание да надникнете в социалните мрежи „точно сега“.
Ако сте очаквали някаква магическа панацея, която с изричането на три вълшебни мантри ще ви превърне в царя на съсредоточаването, налага се да ви разочароваме. Няма магически и лесни начини за борба с разсейването. По-важното обаче е, че има все пак работещи и трудни начини. Гореописаният е такъв. Той разчита на способността ви да се самоконтролирате целенасочено и на осъзнаването на проблема, който искате да избегнете. Ако сте прилежни и постоянствате, скоро ще сте много по-добри във фокусирането, а това ще ви позволи да вършите по-ефективно работата си, да се претоварвате по-малко и да не оставяте в края на работния ден предълъг списък с несвършени задачи. Струва си да се преборите за такива ползи, нали?