Ефектът на „златната рибка“ или защо мозъкът ни пречи да работим

Ефектът на „златната рибка“ или защо мозъкът ни пречи да работим

Вероятно не си давате сметка, но мозъкът ви работи срещу вас. Твърде често и твърде упорито.

Помислете си – колко пъти ви се е случвало по време на събрание да се опитвате да се съсредоточите, само за да паднете жертва след пет минути на изгарящото желание да си погледнете Фейсбук профила?

А всички онези случаи, когато от вас се искат 5 продуктивни идеи, но на вас не ви хрумва в момента нито една смислена?

Причините за тези проблеми са от различно психологическо естество, но резултатът неминуемо е еднакъв – ниска продуктивност и трудности в работния процес.  Неща, които не са за харесване. Но, щом диагнозата веднъж е поставена, лечението често е някъде наоколо. Именно за един проблем от подобно естество и неговото изкореняване ще кажем няколко думи днес.

Ефектът на златната рибка

За жалост, не става дума за прословутата златна рибка от вицовете, която изпълнява желания. Ефектът е наречен всъщност на аквариумната „златна рибка“, която, твърди се, демонстрира способност за концентрация от около 9 секунди. Каквото и да се случва, рибката не може да се фокусира за повече време.

Ето и още един интересен факт – според изследване на Microsoft, способността за съсредоточаване у хората е максимум 8 секунди. (През 2000 г. стойността е била засечена на нива от около 12 секунди.)

Проблемът е очевиден – златната рибка може да остане концентрирана по-дълго от съвременния човек.

На какво се дължи всичко това? Безкрайно свързаното ни от технологии общество ни държи в такова състояние на постоянно сензорно претоварване и толкова системно ни пробутва всякакви дигитални уведомления, че изведнъж нямаме възможност да се потопим за дълго в нищо сериозно.

Как пречи това на работата ни?

Постоянното писане и отговаряне на мейли, участието в няколко чата едновременно и реалните разговори с хората около нас до такава степен ни отнемат време и ни изтощават в рамките на работния ден, че в 18 ч. списъкът ни със задачи е по-дълъг, отколкото е бил сутринта.

Заблуда е, че можем да преодолеем тази трудност, ако се отдадем на многозадачен режим на работа (мултитаскинг). Проучванията сочат, че това е твърде рядка способност, която е по силите едва на 2% от хората.

Как да победим разсейването?

Изследване на специалисти от университета в Рочестър доказва, че онова, което успявате да заглушите, е също толкова важно за мозъчната ви ефективност, колкото и онова, което успявате да „попиете“.

Хората с висок IQ са най-надарените, по отношение филтрирането на фоновите дразнители. Това означава, че умните хора са добри в потискането на информация, която е маловажна за изпълняваната задача.

За нещастие, много хора не са надарени в тази област, но пък за щастие, въпросната способност може да се тренира. До такива изводи е достигнал клиничният психолог Бен Михаелис в книгата си „Your Next Big Thing: 10 Small Steps to Get Moving and Get Happy“.

Ключово е да започнете с малки стъпки. Определете си един период ежедневно, в който да се отдадете само на една задача и да игнорирате всички дразнещи и отвличащи ви стимули. Например – пет минути. Ако не стане с пет минути, пробвайте с една минута или дори, с 30 секунди, казва Михаелис. След това трябва постепенно да прибавяте същите малки периоди към първоначалния. Преди да е изтекло твърде много време, ще се дисциплинирате доста успешно и вероятно ще победите постоянното желание да надникнете в социалните мрежи „точно сега“.

Ако сте очаквали някаква магическа панацея, която с изричането на три вълшебни мантри ще ви превърне в царя на съсредоточаването, налага се да ви разочароваме. Няма магически и лесни начини за борба с разсейването. По-важното обаче е, че има все пак работещи и трудни начини. Гореописаният е такъв. Той разчита на способността ви да се самоконтролирате целенасочено и на осъзнаването на проблема, който искате да избегнете. Ако сте прилежни и постоянствате, скоро ще сте много по-добри във фокусирането, а това ще ви позволи да вършите по-ефективно работата си, да се претоварвате по-малко и да не оставяте в края на работния ден предълъг списък с несвършени задачи. Струва си да се преборите за такива ползи, нали?

Свързани публикации