Ели Йорданова: В основата на “Демократичното училище” на Яков Хехт е поставено уважението към личността на детето!

„Книгата, която ме вдъхновява“ се превърна в поле за изява на много български автори, но и не само. За 10 седмици бяха препоръчани много стойностни и интересни заглавия. Едно от тях е „Демократичното образование“ от Яков Хехт, което Ели Йорданова, учител по история, номинира в конкурса. Ето и какво сподели тя с нас:

Здравейте! Бихте ли се представила съвсем накратко?

Ели Йорданова. Професия: Надзирател, т.е. учител по история и цивилизация в основно училище 🙂

Вие номинирахте в конкурса ни „Демократичното образование“ на Яков Хехт. С какво ви вдъхнови тази книга?

Ако трябва в едно изречение да представя  книгата, то е: “Историята на един човек, който е реализирал себе си и своята мечта!” И ако звучи тривиално, то съвсем не е така, ако са ясни малко подробности, като например тази, че Яков Хехт се е преборил с дислексия и дисграфия, завършил е колеж, след което следвайки мечтата си, е създал “Демократично училище” и не е преставал до днес да доразвива, усъвършенства и формата, и съдържанието на  своя “Проект”! Според мен не в бъдещето, а в настоящия момент нагласите трябва да бъдат променени и да знаем, че “ученето не е в рамките на първите 11-12 години от младостта ни, а наистина “учене през целия живот”. 

В основата на “Демократичното училище” на Яков Хехт е поставено уважението към личността на детето. Намирам за много естествена и уместна идеята, детето да бъде оставено да следва и развива своята емоционална интелигентност. С помощта на учител-настойник, с когото установява междуличностни отношения, ученикът следва да открие своите силни страни, да ги развива, да усвои инструментите за учене, като постепенно открива и нови области на растеж. Това е пътят всеки човек да реализира максимално своите заложби. И най-важното, да получи подкрепа за тях още в ранно детство. Защото всеки от нас е уникален, носи неповторими характеристики и дарби, които в днешното традиционно училище не се забелязват, да не кажем, че дори често “пречат”. Впечатлена съм от факта и как административно е устроено училището – децата не просто научават правилата на демокрацията, те я живеят! Жизнеността на осъществената мечта на Яков Хехт, “Демократичното училище”, се доказва от развитието, което постоянно търпи. От това, че освен първият и много важен елемент – ученикът да следва своя личен житейски план, е въведен и втори, не по-малко важен акцент, а именно – развиване на неговото социално мислене и отговорност. Ежедневието все по-често ни дава примери колко необходимо е това. Да бъдеш учител в подобно училище е предизвикателство, но и привилегия, защото имаш не просто възможност, а задължение да се развиваш, да учиш, също както своите ученици, и заедно с тях. Това е забележително!  

Историята, която най-силно ме впечатли от книгата, е описанието на проекта “Гивол”. Става въпрос за училище, подобно на тези от т.нар. гета, училище в квартал Гиват Олга на град Хадера, родният град на Яков Хехт! В него около 60% от жителите, около 11 хиляди души, са  емигратни от Етиопия и Кавказките планини. Икономически изостанал район. С помощта, по-скоро във  взаимодействието между Института за демократично образование, който е организация, действаща с идеална цел, и създаденият по-рано “Образователно-социален инкубатор за предприемачество”, съвместно с местни органи и институции, е направена програма, която да промени не просто училището, но и като цяло средата  и  живота на цялата общност! Впечатляващо! Това, което ме изуми всъщност, е пълното съвпадение на идеи, тази на Яков Хехт с моята, до която достигнах след дълги години работа в подобно училище. Разбира се, моето мнение е лично и несподелено с никого, но е родено от опита ми, от преките ми наблюдения върху общността, и не само върху нея. Деветнадесет години работя в училище, в което децата са роми и над 90% са от социално слаби семейства! Техните родители са в спиралата на бедността, вече трето поколение. Наблюдавайки всички опити на демократичните ни управници, преди няколко години прозрях основната им грешка. Според тях  “Образованието е единственото решение за  интеграцията  на децата от етническите малцинства”. Да, това безспорно е така, но не механичното смесване на децата от ромските квартали с техните връстници, а преди всичко подпомагане на учениците в пътя им “ДО УЧИЛИЩЕТО”, в подкрепа на техните родители, в осигуряването на условия да могат да “изкачат първите стъпала от стълбицата на Маслоу”. И едно възможно решение за това е организирането на един кибуц на ХХІ век! Защо не?! Бедността е основната причина тези ученици да не могат да присъстват пълноценно в учебния процес! И да нямат мотивация за учене и желание да придобиват умения; както и последиците от всичко това – агресия, спирала на бедността, социално изключване…. “Топлата вода” е открита, само трябва да прокопаем “каналите” до нашите земи 🙂

Коя книга четете в момента?

Откровено казано от днес залягам над “Самоучител по английски език” 🙂 Смятам това да бъде втората “книгата на книгите” в следващите месеци. За мен дойде времето и на това предизвикателство – емиграцията. Съвсем естествен ход в еволюционното ми развитие. Както казва в едно свое есе, почти фейлетон, любимият Георги Марков: “Какво ли не постига кръговото развитие!”. Прочетено е  70-те години по Дойче веле, а актуалността му днес е почти същата! Уви.

Ако ме питате за последната книга, която прочетох, тя бе “Как да излекуваме фанатик” на любимия ми Амос Оз – еврейския Толстой. Много го обичам, почти колкото Гюстав Флобер 🙂 Книгата е всъщност две негови лекции, които завършват с нещо очаквано свежо, което ми даде и кураж да участвам във Вашия конкурс. Писателят има една идея и за “Орден на чаената лъжичка”. В самоорганизираната общност ще вземат участие всички, които, ако са присъствали на пожар, не са от тези, които ще избягат, не са и от тези, които ще се приберат и ще започнат да се обаждат на органите на властта, за да търсят отговорности и виновници, а са от тези, които ще вземат кофа с вода, ако нямат под ръка кофа,  ще вземат чаша с вода, ако и това нямат, ще намерят лъжичка, която се намира навсякъде, и  ще тръгнат да гасят! Без да се питат за ползата на действието си, само защото вярват, че милиони лъжички могат да потушат и най-големия огън.

Кои други книги бихте препоръчали на хора, които искат да прочетат нещо стойностно и вдъхновяващо?

Ако ми кажете как се чувствате и в каква “посока” искате да отидете, мога да препоръчам, но иначе – не! С книгите и авторите човек трябва сам да се срещне! Вярно е, че откъси от Милан Кундера, Милен Русков или бележки-коментари във фейсбук за Айн Ранд или Джонатан Лител, Харуки Мураками  са ми помогнали да ги открия като автори, или  публицистични статии на Теодора Димова са ме отвели до новия й роман, или разказ на Бойка Асиова или Емилия Дворянова в електронно списание са ме провокирали да прочета повече от тях, но вярвам, че намира само този, който търси! Истина е: “всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори “, но с едно мъничко “уточнение”, на което ме научи животът – намирайки/ получавайки търсеното, желаното или дори жадуваното, човек не бива да смята, че усилията спират с това! Не, напротив, от там започва още по-голямото усилие, но започва и с нищо несравнимото удоволствие – да разбираш в дълбочина нещата, да оголваш до скелет видяното, да се научиш да  не вярваш на привидното, да усещаш недоизказаното, да разбираш потисканото – волно или неволно, да разбулваш “тайни”, които всъщност са естествени реакции или състояния, да плуваш срещу огромни “вълни”, без да се страхуваш, да се освободиш от суетата на деня (от цялата е невъзможно…..). Изобщо, вярвам, че “светът е голям и спасение дебне отвсякъде” 🙂

И не забравяйте, че гласуването за подреждане на финалния Топ 30 е отворено. До 26 октомври, ще можете да гласувате за заглавието, което смятате за най-вдъхновяващо от любимите 30. Именно вашите гласове ще подредят финалната класация. А на 1 ноември ще обявим както всички 30 заглавия, които бяха седмични финалисти през изминалите 10 седмици, така и първите 3 най-вдъхновяващи книги за съвременния български читател.

Сега всичко е във ваши ръце. Нека видим кои са книгите, които носят най-много вдъхновение и си заслужава да бъдат четени, препрочитани и препоръчани!