Гъвкавата работа не съществува?

Технологията трябваше да възвести новия начин на работа – навсякъде и по всяко време, но това не стана точно така, пише Georgina Kenyon от BBC.

Бъдещето не ни донесе летящите коли и самозавързващите се обувки, но пък получихме работния свят на бъдещето – знаете, онзи, в който интернет ни позволява да работим навсякъде, по всяко време и това води до смъртта на професионалния живот от 9 до 5.

О, чакайте. Докато все повече фирми обещават гъвкавост, реалността, оказва се, е доста далече от културата, за която сме мечтали.

За почти всички нас гъвкава работа всъщност означава да работим по няколко часа в същото работно време от 09:00 до 17:00. Ако се замислите, това е съвсем логично, защото повечето фирми в бизнеса все още се придържат към тези основни часове, когато пазарите са активни, банките обработват депозити и плащания и дневната светлина улеснява търговците, например, да си вършат работата.

Но докато цифровите технологии позволяват малка степен на гъвкавост по време на обикновения работен ден на някои, има невидими и понякога обезпокоителни последици за служители и работодатели. Например, експертите казват, че това винаги да пишете на подчинените и колегите си по имейла, дори когато са на метри от вас, има скрито, но реално влияние върху духа и доверието.

Това, от своя страна, направи наистина гъвкавата работа почти невъзможна за повечето от нас. „Може да съществува тъмна страна на иновациите, както и неочаквани последици от някои организационни иновации“, казва Almudena Cañibano, лектор по мениджмънт на човешките ресурси в ESCP Europe, бизнес училище в Мадрид, Испания.

Способността ни да си вярваме никак не е напреднала, в сравнение с технологията, която сме създали. И в това се крие една от истинските причини гъвкавата работа да е малко повече от празна фраза. Без значение колко сте добри в работата си, мениджърът ви не ви вярва. И да си го кажем честно, вероятно вие също не се доверявате на повечето си колеги и дори на шефа си.

Доверието и дигиталната ера

Според Rachel Botsman, гостуващ лектор по икономика в Saïd Business School към University of Oxford, е просто: „Институционалното доверие не е създадено за дигиталната ера.“

Това е и случаят с доверието, което хората имат на колегите си в рамките на организациите. В такъв случай може би не е изненадващо, че сме по-малко способни да разберем и да разглеждаме всеки човек, ами, като човек. Във все по-малка степен сме в състояние да преценим ситуацията, в която се намира другият човек. По думите на Sherry Turkle от Massachusetts Institute of Technology, това е резултат от „атаката на съпричастността“ в дигиталната ера.

С други думи, предразположеността ни към имейла, съобщенията и приложенията за бързо писане ни е накарала да забравим някои от социалните си умения, включително различаването на нюансите на езика и значението, насърчаването на чувството на принадлежност към групи от хора и достатъчно доброто познаване на мениджъри и колеги, което би ни осигурило увереност, че другите ще поемат своята част от товара.

Липсата на доверие допринася за страха, което обяснява защо винаги обръщаме толкова внимание на времето, дори когато вероятно няма нужда, за да работим добре. Също така може да обясни защо чувстваме, че трябва да сме закотвени на стола зад бюрото, дори ако работата ни наистина позволява да бъде свършена от друго място – някое приятно кафене или от задния двор.

Мамо, може ли?

Phyllis Moen, професор по социология в University of Minnesota, САЩ нарича този проблем „мамо, може ли“. Той се проявява, когато се страхуваме да попитаме мениджърите си дали може да работим от вкъщи, или да си наваксаме часовете в друго време, ако, да речем, трябва да помогнем на роднина, или имаме насрочени серия от медицински прегледи, или просто искаме да работим във времето, в което се чувстваме най-продуктивни или ефективни.

Някои психолози на работното място отиват още по-далеч, казвайки, че модерните технологии са начин работодателите постоянно да наблюдават своите служители. В резултат на това все по-често хората страдат от въздействието на чувството, че някой ги наблюдава, дори когато имат право да работят от разстояние. По-рано тази година The Future Work Centre в Лондон обяви свои открития, които показват, че емоционалните ни реакции към постоянната ни дигитална свързаност с работата са „токсичен извор на стрес“.

Като резултат започваме да мислим за по-креативни начини да създаваме гъвкавост.

Налице е и тревогата, че опциите за гъвкава работа всъщност може да станат още по-ограничени с автоматизацията и напредъка в информационните технологии, които вече заплашват някои традиционни професии. Това води до чувство на несигурност, което задържа хората на работните им места и ги кара да демонстрират присъствие и отдаденост пред шефа и да избягват опциите за гъвкав график, дори когато ги има.

Доклад на Световния икономически форум изследва как, също както стана с производството, което е до голяма степен автоматизирано, професиите на чиновниците ще бъдат автоматизирани (например, когато продава къща, продавачът ще попълва цялата необходима на „онлайн адвокат“ информация).

В резултат от несигурността на работното място дори когато в една фирма се предлагат опции за гъвкаво работно време, работниците невинаги се възползват от тях. Изглежда, че за повечето хора да присъстват на работното си място е най-сигурният вариант.

Това може да се окаже контрапродуктивно за работодателите. Колкото повече контрол имаме над времето си – над това кога и къде работим, толкова повече удовлетворението от работата се повишава, казва Moen. В University of Warwick в Англия са установили, че ако хората са щастливи на работа, това ги прави с 12% по-продуктивни. В доклада изследователите пишат, че по-щастливите работници използват времето, което имат, по-ефективно, като се увеличава скоростта на работа, без да навреди на качеството.

В реалния живот за някои от нас гъвкавостта да работим по няколко часа извън общоприетия график е достатъчна, за да се подобри качеството на живот.

Една фирма в Iberdrola, Испания, преди няколко години решила да позволи на служителите си, ако искат, да работят от 08.00 до 15.00 без обедна почивка – голяма промяна в държава, където повечето хора работят от 09.00 до 19.00 с два часа обедна почивка. Фирмата съобщава за повишаване на нивата на удовлетворение на служителите и по-малко текучество на персонал (90% от работниците са във фирмата повече от пет години).

„Казват, че за да разберете нещо, трябва да опитате да го промените. Опитваме се наново да проектираме работните условия, давайки на служителите голяма гъвкавост и контрол над тяхното време, с по-подкрепящи наставници“, коментира Moen.

А може би, както с летящите коли във филма „Завръщане в бъдещето“, никога не се е очаквало гъвкавата работа наистина да се случи.