Кога ругатните и пиперливият език може да се окажат добри за кариерата?
Ругатните се чуват във всевъзможни ситуации и социални среди и всички сме виновни за това. Проучване показва, че 90% от британците псуват (средно по 14 пъти на ден) и почти никой от тях не го намира за обидно.
Щом всички го правят и на никого не му пука, трябва ли да приемем пиперливия език и на работа? Всъщност, много от нас и без това ругаят на работа. И макар че професионалният свят не го одобрява (или поне си придава такъв вид), някои изследователи смятат, че ругаенето дава определени предимства.
Дали псувните ни карат да изглеждаме глупаво, просташко, непрофесионално? Много хора мислят, че не бива служителите да излизат от правия път. Според проучване на CareerBuilder 81% от работодателите смятат, че непристойният език е и непрофесионална проява. Повечето от тях мислят, че е доказателство за липсата на зрялост и на контрол и че прави един служител да изглежда по-малко интелигентен.
Може да попитате каква вреда нанасят ругатните, но се замислете дали допринасят с нещо, коментира James O’Connor, автор на книга по темата. Могат да ви накарат да се чувствате по-добре, но няма да ви спечелят уважение, да покажат, че имате силен характер, да разрешат несъгласията, да демонстрират интелигентност или да ви спечелят повишение.
При все това, има много хора, които са на върха на обществената йерархия, които са с пиперлив език. И не става дума само за знаменитите телевизионни готвачи като Gordon Ramsay. Мениджъри като бившия изпълнителен директор на Yahoo Carol Bartz и настоящия изпълнителен директор на T-Mobile John Legere хвърлят словесни бомби при публичните си изяви. Дори американският президент Barack Obama след петролния разлив в Мексиканския залив през 2010 си позволи да каже, че се опитва да разбере „чий задник да срита“.
Явно ругатните не спират кариерния напредък на някои хора. Едно изследване дори е установило, че „разумната“ употреба на ругатни може да ви направи по-убедителни. Може би когато са изречени от правилната уста, дори са лидерски инструмент.
Никой не казва, че псувните са заместител на това да сте добър в работата си. Въпросът е дали носят само вреда, или понякога помагат? Някои изследвания показват, че може би помагат по индиректен начин.
В рамките на проучване от 2007 един изследовател под прикритие се превръща в работник в пощенски склад. Първоначално е изолиран от социалната група в офиса, но нещата се променят, след като изругава. Това е нещо като ритуал на инициация, който заздравява връзката му с останалата част от групата.
Съавторът на проучването Yehuda Baruch, който сега е професор в University of Southampton Business School, казва, че псуването не е хоби само на работническата класа. „Всички сме човешки същества, дори да сте изтъкнат адвокат, е възможно да ругаете.“
Как ни помага? Постоянното ругаене на работното място няма да ви донесе повишение, но ще ви помогне да се впишете в екипа. Baruch твърди, че един от критериите за повишение е способността да се свързвате с хората, а в определен контекст ругатните са начин за свързване.
Монетата има две страни. Може ли подобен подход да предполага по-голям проблем. Ако пиперливият език служи като спойка в някои групи, това означава ли, че може да ви изключи от други? Ако е така, дали прави работната среда по-враждебна?
Ругатните обикновено изразяват гняв или негативно отношение, което може да бъде заразно и да създаде неприятна работна атмосфера, казва James O’Connor.
Пиперливият език сам по себе си не е никакъв проблем. Проблем е ефектът от ругатните. Контекстът е всичко, коментира Roland Hassall, адвокат от Сидни, специализиран в трудовото право. Неговата фирма се занимава средно с едно дело на седмица, в което ругатните са фактор. Но почти никога не са единственият или главният фактор за конфликта.
На повечето работни места днес не са загрижени да не наранят нечии нежни уши. Работодателите имат интерес от създаването на хармонична и продуктивна работна среда. Тези дела обикновено са за по-сериозни проблеми – например, при тормоз на работното място.
От гледна точка на езика, обществото разрешава много повече сега, отколкото през 60-те години на миналия век, сравнява нагласите Hassall. Има едно изключение от това правило. Има много по-малко толерантност към сексистката и расистката реторика, които при прекрачване на границата се превръщат в сексуален тормоз и доскриминация.
Има и други случаи, освен гореизброените, в които трябва да си мерите приказките, ако не искате да си навлечете проблеми. Подразбира се, но все пак нека напомним да не псувате пред деца, при наличие на микрофони, в присъствието на клиенти, пациенти или по време на интервю. Освен това с ругатните, насочени към конкретен човек, поемате много по-голям риск, отколкото с ругатните, адресирани към принтера.
Кога, къде и как псувате има не по-малко значение от думите, които използвате. Разберете кое е приемливо и кое е извън границите на допустимото.
Псуването е незаконно в някои страни. Наскоро рапърът 50 Cent беше арестуван и глобен за изричането на ругатни по време на шоу на Карибски остров. В Обединените арабски емирства пък се наказва дори псуването в чат.
Може да бъде много трудно да разберете какво е приемливо в другите култури. В Близкия изток все още действат закони срещу богохулството. В някои азиатски култури за пиперливия език също се плаща жестоко. Накратко – ако не знаете правилата на играта, по-добре не я играйте.
Контекстът е всичко. Понякога може да се окаже, че ругатните са ви от помощ, за да защитите правата си. Може да разчитате на такъв изход от ситуацията, ако те са често срещано явление и си позволявате подобен език като екип. Винаги съобразявайте словесните средства, към които прибягвате, със ситуацията.
