Когато владеете няколко езика, променяте представата си за време

Като възрастни обработваме езика толкова бързо, че е лесно да пренебрегнем неврологичната комплексност на говоренето и разбирането, пише Derek Beres за Big Think. В своята книга „Как работи езикът“ британският лингвист David Crystal разделя процеса на пет основни стъпки:

1. Първоначалното намерение е последвано от концептуализация на съобщението.

2. Тази концептуализация трябва да бъде закодирана в семантична и синтактична структура, която е разбираема и от говорещия, и от слушащия.

3. Изричаните думи трябва да получат фонологично представяне, като срички или фонеми.

4. Мозъкът трябва да активира двигателния контрол, за да изпрати сигнали към вокалния тракт да създаде тези интонации.

5. Говорещият непрекъснато се самоконтролира, за да се увери, че доставя точното съобщение.

Ако трябваше да спираме и да размишляваме върху тези стъпки всеки път, когато искаме да си поръчаме кафе, никога нямаше да получаваме достатъчно кофеин. За щастие, след като започнем да научаваме граматическите правила на около осемнайсетмесечна възраст и преминем от командите, състоящи се от една дума, към богатия свят на съществителни, глаголи и прилагателни, несъзнателните механизми за контрол надделяват.

Езикът е белег за култура. Начинът, по който тълкуваме света, е част от начина, по който говорим и разбираме езика, който използваме. Освен това всеки език е и философия, начин на интерпретиране на процесите в света. Граматичните правила не ни служат само за да говорим, но и за да мислим.

Според ново изследване, публикувано в The Journal of Experimental Psychology: „Общ поглед върху това как разбираме времето в зависимост от езиците, които използваме“, говорещите два езика имат различна представа за времето, в сравнение с говорещите един език.

Билингвистите превключват от единия на другия език, който владеят, в зависимост от ситуацията, в която се намират. И все пак начинът ви на изразяване на един език може да е драстично различен от това, което бихте казали на друг език.

В същото изследване проф. Bylund и проф. Athanasopoulos отбелязват, че англичаните и шведите отбелязват времето чрез думи за разстояние: „къса почивка“, „дълга сватба“. Гърците и испанците пък, когато говорят за трайност на времето, взимат предвид обема: „малка почивка“ и „голяма сватба“.

Bylund и Athanasopoulos искали да разберат колко време е минало за билингвистите, които говорят испански и шведски, така че да използват или испанската дума за „продължителност“ “duración”, или шведската “tid”, докато гледат контейнери на екран.

Когато им бъде зададен въпрос на испански, билингвистите се фокусират върху това колко са пълни контейнерите: времето като обем. Обаче по време на процеса силуетите на екрана нарастват. Подтикнати от шведската дума, билингвистите вместо това се фокусират върху тези очертания и пренебрегват колко пълни са контейнерите.

Проф. Athanasopoulos е осъзнал, че двуезичните са отворени за измерения на възприятието, за които може би са били слепи преди това:

„Фактът, че двуезичните хора преминават между тези различни начини за преценяване на времето без усилие и несъзнателно, се вписва в нарастващото количество доказателства, демонстриращи лекотата, с която езикът може да се влее в нашите основни сетива, включително в емоциите ни, във визуалните ни възприятия и, както се оказва, в усещането ни за време.“

Той открива, че билингвистите са по-гъвкави от монолингвистите в когнитивно отношение, което им дава предимства при ученето, мултитаскинга и дори, предполага той, психичното здраве. Като се има предвид, че една от най-добрите стратегии за предотвратяване на заболявания като деменцията е ученето на нов език (както и уроците за свирене на нов инструмент, което пак е форма на език), не е изненадващо, че двуезичните хора имат по-силни и по-гъвкави мозъци. Както в толкова други области на живота, многообразието печели.